Конспирация за короната

Конюшня бе разположена в близост до плевня, където крави изявяваха готовността си за сутрешното доене. Рунтаво черно-бяло куче глоз-гаше кокал до каменен кладенец; семейство бели патици се разхождаха в идеална линия с весело крякане. Работниците се суетяха по сутрешните си задачи - носейки вода, цепейки дърва, грижейки се за животните и доста често отбягвайки в последния момент щъкащите патици.

Близо до ковашка работилница, където мускулест мъж обсипваше с удари нажежен метал, двама младежи се дуелираха с мечове. Трети седеше опрял гръб на стъпалата на кулата. Държеше дъска и късче тебешир, за да отбелязва резултата.

- По-високо щита, Фанън! - извика по-едрата фигура.

- А краката ми?

- Няма да нападам краката ти. Не искам да смъквам меча си и да ти дам предимството, но ти трябва да държиш щита високо, за да отразиш удар отгоре надолу. Там си уязвим. Ако те ударя достатъчно силно и не си готов, мога да те поваля на колене. Тогава каква полза от краката ти?

- Аз бих го послушал, Фанън - викна Олрик по посока на момчето. - Моувин може и да е магаре, но разбира от блокове.

- Олрик! - по-високото момче захвърли шлема си и изтича да прегърне принца, докато последният слизаше от коня. При споменаването на името му, неколцина от слугите в двора погледнаха изненадано.

Моувин бе почти на възрастта на Олрик, но беше по-висок и доста по-широк в раменете. Отличаваше се с буйна черна коса и ослепително бели зъби, които светнаха, когато се усмихна на приятеля си.

- Какво правиш тук и, в името на Мар, като какво си облечен? Изглеждаш ужасно. Цяла нощ ли си яздил? И лицето ти - да не си падал?

- Нося някои лоши вести. Трябва да говоря с баща ти незабавно.

- Не съм сигурен дали е вече буден, а той е ужасно кисел, ако го събудят рано.

- Това не може да чака.

Моувин изгледа принца и усмивката му помръкна.

- Тогава това не е обикновено посещение?

- Ще ми се да беше, но не е.

Моувин се обърна към най-малкия си брат:

- Денек, иди да събудиш татко.

Момчето с дъската поклати глава.

- Няма аз да опирам пешкира.

Моувин тръгна към брат си:

- Отивай веднага! - изкрещя и момчето изтича вътре.

- Какво има? Какво се е случило? - запита Фанън, докато захвърляше шлема и щита на тревата и прегръщаше Олрик.

- Получавали ли сте някакви новини от Медфорд в последните няколко дни?

- Поне на мен не ми е известно - отвърна Моувин, чието лице сега показваше повече загриженост.

- Никакви вестоносци? Никакви съобщения за графа? - попита отново Олрик.

- Не, Олрик, какво има?

- Баща ми е мъртъв. Беше убит в замъка от предател.

- Какво! - ахна Моувин с крачка назад. Бе по-скоро реакция, откол-кото въпрос.

-Невъзможно! - възкликна Фанън. - Крал Амрат мъртъв? Кога е станало?

- В интерес на истината, не мога да кажа точно. Дните след убийството бяха объркващи и съм загубил усещане за времето. Ако още не се е разчуло тук, подозирам, че не е било преди повече от няколко дни.

Всички работници изоставиха задачите си и се вслушваха напрегнато. Звънтенето на ковашкия чук спря и единствените звуци в двора бяха приглушеното мучене и крякането на патиците.

- За какво е всичко това? - запита граф Пикъринг, докато излизаше от замъка с вдигната над очите ръка, за да ги предпази от яркото утринно слънце. - Момчето дойде без дъх и каза, че случаят бил спешен.

Графът, строен мъж на средна възраст с дълъг гърбав нос и добре оформена преждевременно посивяла брада, бе облечен в пурпурнозлатна роба, наметната върху нощната му риза. Зад него се появи жена му Бе-линда, оправяйки робата си и хвърляйки нервен поглед в градината. Ейд-риън се възползва от временно затрудненото виждане на Пикъринг, за да я огледа по-подробно. Красотата й напълно отговаряше на носещите се слухове. Графинята бе няколко години по-млада от съпруга си, със стройна, спираща дъха фигура и дълга златна коса, сипеща се по раменете й по начин, който тя обикновено не би избрала да демонстрира на публично място. Ейдриън разбра защо графът я пази така ревниво.

- Еха - каза Майрън на Ейдриън, докато се напрягаше, за да вижда по-добре. - Забравям за конете, щом я погледна.

Ейдриън слезе от коня и помогна на Майрън.

- Споделям чувствата ти, приятелю, но, повярвай ми, към тази жена наистина не искаш да се взираш.

- Олрик? - попита графът. - Какво за боговете правиш тук по това време?

- Татко, крал Амрат е бил убит - отвърна Моувин с треперещ глас.

Това разтърси Пикъринг. Той бавно свали ръката си и се втренчи

право в принца.

- Вярно ли е?

Олрик кимна бавно:

- Преди няколко дни. Предател го е наръгал в гърба по време на молитва.

- Предател? Кой?

- Вуйчо ми, ерцхерцог и главен канцлер - Пърси Брага.

* * *