Конспирация за короната

- Не бих се изненадал - каза Ейдриън. - Фанън е тромав и няма баланс. Няма и да напредне особено, тъй като Моувин го обучава, а Моувин разчита повече на десния и се опира на левия повече от необходимото.

Денек се ухили и се обърна към братята си:

- Ейдриън казва, че се биете като момичета.

- Какво? - запита Моувин, докато отбиваше слабата атака на брат си за пореден път.

- А, нищо - отвърна Ейдриън, опитвайки да отрече и стрелна с поглед Денек, който продължаваше да се хили. - Много благодаря - каза на момчето.

- Значи мислиш, че можеш да ме надвиеш? - попита Моувин.

- Не. Просто обяснявах защо не мисля, че Денек ще отиде в манастир.

- Защото се бием като момичета - допълни Фанън.

- Не, не, нищо подобно.

- Дай му меча си - каза Моувин.

Фанън подхвърли оръжието си към Ейдриън. То се заби на не повече от фут от краката му. Дръжката се заклати като стол-люлка.

- Ти си един от крадците, за които ни каза Олрик, нали? - Моувин сръчно размаха меча си по начин, който не бе използвал в показните битки с брат си. - Въпреки приключението ви, не си спомням Олрик да е споменавал нещо за майсторството ти.

- Вероятно е забравил - пошегува се Ейдриън.

- Знаеш ли за легендата на Пикърингови?

- Семейството ви се слави като умеещо да върти меч.

- Значи си чувал? Баща ми е вторият най-добър фехтовчик в Аврин.

- Той е най-добрият - озъби се Денек. - Щеше да победи ерцхерцо-га, ако си носеше меча, но трябваше да използва резервен, който беше твърде тежък и неудобен.

- Денек, колко пъти да ти казвам, когато става дума за нечия репутация, позицията ти не се издига с оправдания защо си изгубил надпреварата. Ерцхерцогът спечели дуела. Трябва да приемеш този факт - смъм-ри го Моувин. Връщайки вниманието си обратно върху Ейдриън, каза: -И като стана дума за дуели, защо не вземеш меча и ще ти демонстрирам Тек'чин.

Ейдриън изтегли острието от земята и пристъпи в кръга, където момчетата се бяха дуелирали. Направи лъжлив удар, последван от на-мушкване, което Моувин избегна с лекота.

- Опитай пак - каза той.

Ейдриън опита малко по-сложно движение. Този път замахна надясно, сетне се завъртя наляво и насочи острието нагоре към бедрото на Моувин. Последният се движеше с изключителна прецизност. Предугади финта и отново отклони меча.

- Биеш се като уличен главорез - коментира Моувин.

- Защото е такъв - увери ги Ройс, докато се приближаваше откъм централната кула, - голям, тъп главорез. Веднъж видях старица да го пребива с буталка за масло - погледна към Ейдриън. - Сега в какво си се забъркал? Изглежда хлапето ще ти даде да се разбереш.

Моувин се вцепени и стрелна Ройс с поглед:

- Напомням ти, че съм графски син и като такъв ще се обръщаш към мен като владетел, или поне мастър, но не и хлапе.

- По-добре внимавай, Ройс, или след това ще се заеме и с теб - каза Ейдриън, докато обикаляше кръга, търсейки пролука. Опита друга атака, но и тя бе отбита.

Сега Моувин атакува с бърза крачка. Притисна меча на Ейдриън дръжка до дръжка, постави крак зад него и го повали на земята.

- Твърде добър си за мен - призна Ейдриън, докато Моувин му подаваше ръка да се изправи.

- Опитай го пак - изкрещя Ройс.

Ейдриън го изгледа раздразнено и след това забеляза млада жена да влиза в двора. Беше Ленар, облечена в дълга нежнозлатиста рокля. Бе прекрасна като майка си и се присъедини към групата.

- Кой е това? - попита, сочейки към Ейдриън.

- Ейдриън Блекуотър - отвърна той с поклон.

- Е, господин Блекуотър, изглежда брат ми те победи.

- Така изглежда - потвърди той, докато все още очистваше дрехите си.

- Не е нещо срамно. Брат ми е много талантлив фехтовач - твърде талантлив. Има неприятната тенденция да прогонва потенциални ухажо-ри.

- Те не те заслужават, Ленар.

- Опитай го отново - повтори Ройс. В гласа му имаше отчетлива палава нотка.

- Ще го направим ли? - запита любезно Моувин с поклон.

- О, да, моля те - Ленар възхитено плесна с ръце. - Не се притеснявай, няма да те убие. Татко не му позволява да наранява хората.

Със зла усмивка, адресирана към Ройс, Ейдриън се изправи срещу Моувин. Този път не направи опит да се защитава. Стоеше напълно неподвижен, държеше острието си ниско. Погледът му бе хладен и впит право в очите на младежа.

- Защитавай се, глупако - каза му Моувин, - поне опитай да се защитаваш.

Ейдриън бавно издигна меча си, повече в отговор на желанието на Моувин, отколкото за да се отбранява. Моувин пристъпи с бързо присвиване на острието си, целящо да наруши равновесието на Ейдриън. Сетне се извъртя около по-едрия мъж и се опита да го препъне още веднъж. Но Ейдриън също се извъртя и като замахна с крак, закачи Моувин зад коленете и го повали в прахта.

Моувин изгледа любопитно Ейдриън, докато последният му помагаше да се изправи.

- Очевидно нашият главорез си имал изненади - промърмори младежът с усмивка.