Конспирация за короната

Около залез започнаха да пристигат хора. Групици барони, рицари, сквайъри, войници и селски служители пристигаха и се събираха да ла-геруват около замъка. Високи стълбове, носещи знамената на различните благородници се издигаха в двора, с което указваха присъствието си в съответствие с дадените клетви. С появата си луната огря осем знамена и около триста човека, насъбрани около лагерните огньове. Палатките им покриваха хълма и се простираха в овощните градини.

Верн бе споделил пещта и наковалнята си с още петима ковачи от различни села и заедно изпълняваха поръчки в последната минута. Останалата част от двора бе не по-малко активна; всяка лампа запалена и всички занаятчии ангажирани. Кожарите оправяха стремена и юзди, майсторите на стрели трупаха готовите снопове с продукцията си край стената на конюшнята. Дърводелци изработваха големи квадратни щитове за стрелци. Дори касапите и пекарите работеха здравата, приготвяйки провизии от пушено месо, хляб, лук и ряпа.

- Зеленото с чука е знамето на лорд Джърл - каза им Денек. Отново бе настъпил режещ студ и дъхът му разпръсна ледена мъгла. - Прекарах лятото в имението им преди две години. Намира се точно в края на Лон-гуудската гора, а те обожават да ловуват. Трябва да имат две дузини от най-добрите в царството хрътки. Там се научих да стрелям с лък. Ти сигурно стреляш много добре с лък, нали, Ейдриън?

- Случва ми се да уцеля гората от полето.

- Обзалагам се, че можеш да надстреляш всеки от синовете на Джърл. Те са шестима и всеки от тях се мисли за най-добрия стрелец в областта. Баща ни никога не ни е учил да стреляме. Казваше, че било безсмислено, понеже нямало да се бием в редици. Научи ни да се съсредоточаваме върху меча. Макар че не виждам каква полза ще имам от това, ако ме изпратят в манастир. Ще чета по цял ден.

- Всъщност има още много други неща за вършене - обясни Май-рън, докато придърпваше одеялото по-плътно към раменете си. - През пролетта, по-голямата част от времето ти ще минава в работа по градината, а през есента те чака жътва, правене на зимнина и варене на бира. Дори през зимата има поправки и почистване. Разбира се, по-голямата част от времето ти минава в молитви, групови или в уединение. Сетне...

- По-скоро бих станал пехотинец - въздъхна с гримаса Денек. - Или може да се присъединя към вас двамата и да стана крадец! Трябва да е невероятно вълнуващ живот да обикаляш света и изпълняваш опасни мисии в името на краля.

- Човек би си помислил това, нали? - промърмори тихо Ейдриън.

Под тях самотен ездач бързо приближаваше портата.

- Не е ли това банерът на Есендън? - запита Ройс, посочвайки към знамето със сокол, което ездачът носеше.

- Да - каза изненадано Денек. - Това е знакът на краля. Той е пратеник от Медфорд.

Размениха си объркани погледи, а през това време пратеникът влезе в замъка. Сетне продължиха да говорят с Майрън, който напразно се опитваше да убеди Денек, че животът в манастир не е никак лош, когато Фанън дотича при тях.

- Ето къде сте! - извика им той. - Татко преобърна половината замък да ви търси.

- Нас? - запита Ейдриън.

- Да - кимна Фанън. - Иска да види двамата крадци в залата си веднага.

- Да не си задигнал нещо, Ройс? - поинтересува се Ейдриън.

- Бих се обзаложил, че е по-скоро свързано с флиртуването ти с Ле-нар следобед и заплашването на Моувин само да се изперчиш - не му остана длъжен Ройс.

- Вината беше твоя - Ейдриън го бутна с пръст.

- Не става дума за нищо подобно - прекъсна ги Фанън. - Принцеса Ариста ще бъде екзекутирана утре сутринта за измяна.

* * *

Нявга, преди много време, голямата зала на Дрондил Филдс бе служила за първия царски двор на Меленгар. Именно там крал Толин бе съставил и подписал Дрондилската харта, положила началото на официалното съществуване на кралството. Сега, остарял и избелял, пергаментът бе закачен на една от стените на видно място. Около него висяха масивни червени завеси, привързани със златни въжета с копринени пискюли. Сега залата служеше за съвещания на граф Пикъринг. Ройс и Ейдриън влязоха колебливо.

На дълга маса в центъра на стаята седяха дузина мъже, облечени с изяществото на благородници. Графове, барони, шерифи и маршали; ръководството на Източен Меленгар бе пред тях. На главното място седеше Олрик, а от дясната му страна - граф Пикъринг. Зад графа стоеше Моу-вин и когато Ейдриън и Ройс влязоха, Фанън зае място до брат си. Олрик бе елегантно облечен, без съмнение с дрехите на някой Пикъринг. Ейд-риън бе виждал за последно принца преди по-малко от ден, но Олрик изглеждаше много по-възрастен.

- Каза ли им защо ги повиках? - графът запита сина си.

- Казах им, че принцесата ще бъде екзекутирана - отвърна Фанън, -нищо повече.

- Бях призован от ерцхерцог Пърси Брага - обясни граф Пикъринг, държейки съобщението, - да се явя в замъка Есендън като свидетел по делото на принцеса Ариста в обвинение за вещерство, държавна измяна и убийство. Обвинил я е в убийството не само на Амрат, но и в това на Олрик - пусна депешата на масата и стовари юмрука си отгоре й. - Мерзавецът иска да получи кралството!