Конспирация за короната

Този път Моувин атакува с бърза серия замахвания, повечето от които бяха нанесени във въздуха, тъй като Ейдриън отбягваше ударите. Мо-увин се движеше като вихрушка, острието на меча му се стрелкаше по-бързо, отколкото окото можеше да проследи. Ейдриън парираше ударите и стоманата звънтеше.

- Моувин, внимавай! - извика Ленар.

Битката бързо прерасна от приятелска тренировка в сериозна борба. Ударите следваха по-бързи, по-силни и по-близки. Стените на двора започнаха да отразяват резките звуци на остриетата. Изръмжаванията и проклятията ставаха все по-неприветливи. Двубоят продължи за известно време, като двамата се сражаваха лице в лице. Внезапно Моувин изпълни блестяща маневра. Финтирайки отляво, замахна надясно и се завъртя изцяло, излагайки гърба си. Виждайки противника си уязвим, Ейд-риън направи очевидния контраудар, но Моувин по чудо отби острието му инстинктивно без да го вижда. Извъртайки се отново, насочи меча си към незащитената страна на Ейдриън. Но преди да може да довърши удара, Ейдриън намали разстоянието между тях и замахът разсече въздуха зад гърба на по-едрия мъж. Ейдриън заключи въоръжената ръка на момчето под собствената си и допря меч до гърлото му. Сродниците на Моу-вин ахнаха. Ройс се изкикоти със зловещо удоволствие. Отпускайки хватката си, Ейдриън освободи Моувин.

- Как направи това? - попита Моувин. - Изпълних идеална Ви'шин вихрушка. Това е една от най-сложните маневри в Тек'чин. Никой не я е парирал досега.

Ейдриън сви рамене:

- За всичко си има първи път - хвърли меча обратно на Фанън. Заби се в земята между стъпалата на момчето. За разлика от предишния път, мечът затъна под ъгъл, така че дръжката не се заклати.

Залепил очи на Ейдриън и с възхитено изражение, Денек се обърна към Ройс:

- Трябва да е била изключително зла старица и огромна буталка.

* * *

- Олрик?

Принцът бе отишъл в един от складовете на замъка и седеше на дебелия перваз на кръгъл прозорец, вперил поглед към западните хълмове. Гласът на приятеля му го извади от дълбокия размисъл и едва тогава осъзна, че плаче.

- Извинявай - каза Моувин, - но татко те търси. Местните аристократи започнаха да пристигат и мисля, че той иска да говориш с тях.

-Всичко е наред - отвърна Олрик, обърсвайки бузи и хвърляйки последен поглед с копнеж към залязващото слънце. - Стоял съм тук по-дълго, отколкото предполагах. Загубил съм представа за времето.

- Тук това не е трудно - Моувин прекоси стаята и взе бутилка вино от една стойка. - Спомняш ли си нощта, когато се промъкнахме тук и изпихме три от тези?

- После ми беше много лошо - кимна Олрик.

- На мен също и все пак издържахме лова на елени на следващия

ден.

- Никой не биваше да разбира, че сме пили.

- Струваше ми се, че ще умра, а когато се прибрахме се оказа, че Ариста, Ленар и Фанън ни били издали още миналата вечер.

- Помня.

Моувин изучаваше приятеля си внимателно:

- Ти ще бъдеш добър крал, Олрик. Сигурен съм, че баща ти би се гордял.

За момент Олрик не каза нищо. Взе бутилка и я претегли на ръка.

- По-добре да се връщам. Вече имам отговорности. Не мога да се крия тук и да пия вино като в добрите стари дни.

- Бихме могли, ако много ти се иска - Моувин се ухили лукаво.

Олрик усмихнато го прегърна.

- Ти си добър приятел. Съжалявам, че сега вече никога няма да отидем в Персепликуис.

- Всичко е наред; пък и не се знае. Може да отидем там някой ден.

Докато излизаха от склада, Олрик изтупа от ръцете си прахта, която

се бе пренесла върху тях от гърба на приятеля му докато се прегръщаха.

- Нима Фанън вече е станал толкова добър, че те поваля на земята?

- Не, беше крадеца, когото си довел със себе си, големия. Къде го намери? Не съм виждал подобни фехтовални умения. Доста забележително.

- Наистина? От устата на един Пикъринг това звучи като сериозна похвала.

- Страхувам се, че легендата на Пикърингови няма да я бъде още дълго: татко губи от Пърси Брага, а мен обикновен хулиган ме просва в прахта. Колко още преди останалите благородници да започнат да оспорват титлата и земята ни без страх?

- Ако баща ти бе имал меча си тогава... - Олрик поспря. - Впрочем защо беше без него?

- Забравил къде го оставил - отвърна Моувин. - Беше сигурен, че е в стаята му, но на сутринта го нямаше. По-късно прислужник го намерил на някакво странно място.

- Е, със или без меч, баща ти е най-добрият фехтовчик в кралството.

* * *

Ройс, Ейдриън и Майрън продължиха да се наслаждават на гостоприемството на Пикърингови с обилен обяд, както и вечеря, сервирани им в уютната кухня на Елла. Прекараха по-голямата част от деня в дрямка, наваксвайки липсата на сън от последните нощи. С падането на нощта вече се чувстваха значително по-добре.

Ейдриън се бе сдобил с нова сянка в лицето на Денек, който го следваше навсякъде по петите. След вечеря Денек покани Ейдриън, Ройс и Майрън да гледат заедно събирането на войниците от любимото му място. Момчето ги поведе към парапета над главната порта. Оттам можеха необезпокоявани да наблюдават едновременно земите извън замъка и вътрешния му двор.