Конспирация за короната

- По-лошо е отколкото се страхувах - резюмира Олрик за крадците. - Вуйчо ми е възнамерявал да умъртви мен и баща ми и сетне да обвини Ариста за двете убийства. Ще я екзекутира и задържи царството за себе си. Никой няма да заподозре нищо. Ще заблуди всички, че той е големият закрилник на кралството. Убеден съм, че планът му ще проработи. Дори аз я подозирах само преди няколко дни.

- Истина е. Дълго време се носят слухове, че Ариста се е впуснала в тайните изкуства - потвърди Пикъринг. - Брага няма да има затруднения в доказването на вината й. Неразбраното плаши хората. Мисълта за жена с магическа сила е ужасяваща за старите мъже на удобни постове. Дори и без заплахата от вещерство, повечето благородници не са във възторг от мисълта за жена владетел. Решението ще бъде подсигурено. Присъдата ще бъде изпълнена бързо.

- Но ако принцът се появеше - каза барон Енилд - и покажеше, че е жив, тогава...

- Това е точно каквото Брага иска - обяви сър Ектън. - Той не може да намери Олрик. Търсил го е с дни и не може да го открие. Иска да го привлече, преди Олрик да съумее да събере армия. Разчита на младостта на принца и липсата му на опит. Иска да го манипулира да реагира с емоция, вместо с разум. Ако той не може да намери Олрик, ще накара принца да дойде при него.

- По-малко от половината ни сили са се събрали досега - изръмжа отчаяно Пикъринг. Отиде до голямата карта на Меленгар, която висеше срещу древната харта и удари западната половина. - Най-могъщите ни рицари са най-далеч от нас и тъй като имат най-много хора, ще им трябва повече време, за да се явят. Не ги очаквам преди поне осем часа, може би дори шестнадесет.

- Дори ако се примирим само с войската от Галилин, най-рано ще можем да атакуваме едва привечер. Дотогава Ариста ще е мъртва. Бих могъл да потегля веднага с наличните войници и останалите да ни последват щом пристигнат, но така разцепваме силите си и рискуваме цялата армия. Не можем да застрашим кралството заради една жена, пък била тя и принцеса.

- Съдейки по наемниците, с които се сблъсках в странноприемницата - каза им Олрик - подозирам, че ерцхерцогът очаква нападение и е подсилил въоръжените си сили с наемни войски, верни само нему.

- Най-вероятно е изпратил разузнавачи и е подготвил засади - каза Ектън. - Щом потеглим, той ще каже на останалите събрани за делото благородници, че ние работим за Ариста и че трябва да отбраняват от нас Есендън. Просто няма начин да се отправим натам, преди да сме събрали достатъчно сили.

- Чакането - тъжно каза Олрик, - със сигурност ще докара Ариста до кладата. Сега повече от всякога се чувствам виновен, че не й се доверих. Тя спаси живота ми. Сега нейният е застрашен, а аз не мога да направя нищо - той погледна към Ейдриън и Ройс. - Просто не мога да стоя бездейно и да я оставя да умре. Но да действам прибързано би било безумие.

Принцът се изправи и отиде до крадците.

- Поразпитах за вас след като пристигнахме. Не сте ми казали всичко за себе си. Мислех ви за обикновени крадци. Затова можете да си представите изненадата ми, когато научих, че сте известни - той хвърли поглед към благородниците в стаята. - Носят се слухове, че вие двамата сте необичайно даровити, прочути с изпълнението на трудни, понякога почти невъзможни задачи за саботаж, кражба, шпионаж и в редки случаи убийства. Не си правете труда да отричате. Много от присъстващите в стаята ми довериха, че са прибягвали до услугите ви.

Ейдриън погледна към Ройс и сетне към лицата на стоящите пред него. Кимна неловко. Сред тях имаше не само бивши клиенти, но и бивши цели.

- Казаха ми, че сте независими и не сте част от никоя гилдия. Не е малко постижение да работите с такава самостоятелност. Научих повече за няколко часа от тях, отколкото за дни яздене с вас. Това което знам, обаче - това, което сам открих - е, че спасихте живота ми на два пъти, веднъж за да спазите обещанието към сестра ми и веднъж по неясни за мен причини. Миналата нощ се изправихте срещу мощта на главния канцлер на Меленгар и ми се притекохте на помощ срещу превъзхождащ брой тренирани убийци. Никой не ви бе молил, никой нямаше да ви укорява, ако ме бяхте оставили да умра. Не можехте да очаквате награда за спасяването ми и все пак го сторихте. Защо?

Ейдриън погледна към Ройс, който мълчеше.

- Ами - започна боецът, като гледаше в пода, - предполагам защото се бяхме привързали.

Олрик се усмихна и се обърна към останалите:

- Животът на принца на Меленгар - бъдещият крал - бе спасен не от армията му, не от верните му телохранители, нито от крепост - а от двама коварни, безсрамни крадци, които не са имали благоразумието да си вървят по пътя.

Принцът пристъпи напред и постави ръце върху рамото на всеки един от тях.

- Вече съм ви дълбоко задължен и нямам право да изисквам това, но трябва да ви помоля да демонстрирате тази лоша преценка още веднъж. Моля ви, спасете сестра ми и можете да назовете каквато цена си пожелаете.

* * *

- Още едно добро дело в последния миг - изръмжа Ройс, докато прибираше припаси в дисагите си.