Конспирация за короната

- Има нещо в малко бренди на снеговит ден - отбеляза Салдур с доволен глас. Имаше бяла коса и благи очи. Седейки в блясъка на огъня, държейки небрежно чашата си, приличаше на типичния добродушен дядо. Ала това не заблуждаваше Брага. Духовникът не би се издигнал до сегашната си позиция, ако не беше безмилостен. Като епископ, Салдур бе един от главните ръководители на нифронската църква и най-висшето духовенство в кралството на Меленгар. За своя главна квартира използваше Мареската катедрала; постройка не по-малко внушителна и далеч по-обичана от Есендън. По отношение на влиянието Брага поставяше Сал-дур в челната тройка от деветнадесетимата епископи.

- Колко време остава до делото? - попита Салдур.

- Ще започнем след около час.

- Трябва да призная, че се справи много добре, Пърси - усмихна му се Салдур. - Църквата е напълно доволна. Нашата инвестиция в теб беше значителна, но изглежда сме направили мъдър избор. При работа с такива дългосрочни графици на нас ни е трудно да се убедим, че сме поставили правилните хора. Всяка от анексиите трябва да бъде извършена деликатно. Не искаме някой да ни заподозре, че пренареждаме картите в тестето. Когато времето настъпи, трябва да изглежда, че всички монархии доброволно приемат сформирането на Новата империя. Трябва да призная, имах съмнения за теб.

Брага повдигна вежда:

- Изненадам съм да чуя това.

- Е, не приличаше на някой с царствени белези по времето, когато уреждахме брака ти със сестрата на Амрат. Ти беше мършав, превзет, малък...

- Това беше преди близо двадесет години - протестира Брага.

- Доста вярно. Но по онова време всичко, което забелязвах в теб беше умението ти с меча и яростният империализъм. Страхувах се, че бидейки толкова млад, ти може. е, кой знае дали би останал верен? Но ти ми доказа, че греша. Прерасна в умел администратор; и умението ти да се нагаждаш към неочакваните събития, подобно на внезапната промяна в графика, причинена от Ариста, доказва уменията ти ефективно да разрешаваш проблеми.

- Ще призная, че не протече точно както бях планирал. Бягството на Олрик бе неочаквано. Определено подцених принцесата, но тя поне бе достатъчно любезна да ми предостави удобен начин да я въвлека.

- И какво точно възнамеряваш да направиш по отношение на малкия брат на Ариста? Знаеш ли къде е?

- Да, в Дрондил Филдс. Получих няколко доклада за сбора в Гали-лин. Войници се събират в замъка на Пикъринг.

- И това не те притеснява?

- Да кажем, че ми се ще да бях заловил хлапенцето преди да се добере до Пикъринг. Но ще се заема с него веднага щом приключа със сестра му. Той се оказа доста хлъзгав. Измъкна ми се между пръстите при Уи-сънд брод. Не само избяга, но и задигна конете на хората ми. Мислех си, че ще е лесно да бъде открит и имах отряди наблюдаващи всеки път, долина и село, но за няколко дни той просто изчезна.

- И тогава се е добрал до Пикъринг?

- О, не - каза Брага. - Всъщност успях да го хвана. Патрул го е заловил в странноприемницата „Сребърната кана“.

- Не разбирам. Защо тогава не е тук?

- Защото патрулът ми така и не се върна. Избързал напред пратеник донесе новините, че Олрик е заловен, но останалите изчезнаха. Разследвах и попаднах на някакви удивителни слухове. Според докладите ми, двама мъже, които пътували с принца, организирали местните и направили засада на хората ми.

- Знаеш ли кои са тези двамата, които му се притекли на помощ?

-Нямам имена, но принцът ги наричал свои кралски защитници.

Убеден съм обаче, че това са същите двама крадци, които бях уредил да поемат вината за смъртта на Амрат. Някак си принцът е съумял да си осигури услугите им. Вероятно им е обещал богатства, вероятно дори титла и земя. Момчето е по-умно, отколкото си мислех. Но това е без значение, направил съм съответните приготовления. През последните няколко седмици подсилвах армията на Меленгар с мои наемници. Амрат така и не разбра. Едно от преимуществата да си главен канцлер е, че не се налага да полагаш царския печат на всички заповеди.

Отново се почука на вратата и влезе същият слуга.

- Графът на Чадуик желае да ви види, милорд.

- Арчибалд Белънтайн? Той пък какво прави тук? Разкарай го.

- Не, почакай - намеси се епископът. - Аз го помолих да дойде. Покани го - прислужникът се поклони и излезе, затваряйки вратата след себе си.

- Бих предпочел да бе обсъдено с мен - каза Брага. - Простете, Ваша милост, но днес програмата ми е прекалено натоварена, за да вместя в нея посещението на съсед-аристократ.

- Да, зная, че си зает, но църквата има свои дела, с които трябва да се занимава. Както добре знаеш, вие не сте единственото кралство, за което се грижим. Графът на Чадуик представлява определен интерес за нас. Той е млад, амбициозен и лесно се впечатлява от успеха. Ще му бъде от полза да се убеди от първа ръка какви неща са възможни с наличието на правилните приятели. Пък и съюзник на южната ви граница със сигурност би било от полза и за вас.

- Предлагате да го откъсна от властта на крал Етелред?