Конспирация за короната

- Истина е - каза Ейдриън, нахлузвайки колана на меча през рамо, -но това поне е платено дело.

- Трябваше да му кажеш истинската причина, поради която го спасихме от Трумбул: защото нямаше да си получим стоте златни тенента.

- Това беше твоята причина. Освен това колко често ни възлагат кралски договори? Ако се разчуе, цената ни ще се вдигне значително.

- Ако се разчуе, ще ни обесят.

- Добре, уместно. Но не забравяй, че тя ни отърва кожите. Ако Арис-та не ни беше помогнала да избягаме от затвора, сега щяхме да сме украса за Есенния фестивал на Медфорд.

Ройс спря и въздъхна.

- Не казах, че няма да го направим, нали? Казах ли нещо такова? Не. Казах на малкия принц, че ще го сторим. Просто не очаквай да се радвам за което.

- Просто искам да те накарам да се почувстваш по-добре за решението си - каза Ейдриън. Ройс го изгледа. - Добре, добре, ще ида да се погрижа за конете - взе снаряжението си и се отправи към двора, където бе започнал да прехвърча снежец.

Пикъринг бе предоставил на крадците два от най-бързите си жребци и всякакви неща, за които смятаха, че ще са им от полза. Елла им бе приготвила късна закуска и порядъчни запаси за из път. За защита от студа се облякоха с тежки вълнени наметала и увиха лицата си с тъмни шалове.

- Надявам се, че ще се срещнем отново - каза им Майрън, докато приготвяха конете си. - Вие двамата сте най-удивителните хора, които съм срещал, макар че това не говори много, нали?

- Важно е намерението - каза Ейдриън и мечешката му прегръдка изненада дребосъка. Докато се качваха на седлата си, Майрън наведе глава и измърмори тиха молитва.

- Готово - Ейдриън каза на Ройс, - сега Марибор е на наша страна. Вече може да си спокоен.

- Всъщност - каза Майрън смутено, - аз се молех за конете. Но ще се моля и за вас - добави бързо.

Олрик и Пикърингови излязоха на двора да ги видят. Дори Ленар беше с тях, облечена в бяло кожено наметало. Така се бе омотала в пухкавата си пелерина, че само очите й се виждаха.

- Ако не можете да я измъкнете - каза Пикъринг, - опитайте се да забавите екзекуцията до пристигането на силите ни. Но щом дойдат, погрижете се тя да е на сигурно място. Убеден съм, че Брага ще я убие от отчаяние. И още нещо: не се опитвайте да се биете с него. Той е най-добрият фехтовчик в Меленгар. Оставете го на мен - графът удари елегантната рапира, която висеше на бедрото му. - Този път ще имам собствения си меч и ерцхерцогът ще изпита как жили.

- Аз ще водя нападението над Есендън - каза им Олрик. - Мой владетелски дълг. Така че ако се доберете до сестра ми и ако аз падна преждевременно, кажете й, че съжалявам за недоверието си. Кажете й... - той се запъна за момент. - Кажете й, че съм я обичал и че мисля, че от нея ще излезе прекрасна владетелка.

- Ще й кажете сам, Ваше Величество - увери го Ейдриън.

Олрик кимна и сетне добави:

- Освен това съжалявам за това, което ви казах преди. Вие двамата сте най-добрите кралски защитници, за които изобщо мога да се надявам. Сега вървете. Спасете сестра ми или ще хвърля и двама ви обратно в тъмницата!

Те се поклониха с уважение в седлата, сетне обърнаха конете си и ги пришпориха в галоп. Излязоха през портата и се изгубиха в студения мрак на нощта.

Глава 8 Дела

Утрото на делото на Ариста Есендън пристигна едновременно с първия сняг. Въпреки липсата на сън, Пърси Брага не чувстваше никаква умора. Предната утрин бе задвижил колелата, разпращайки обявленията за делото и сега стотици детайли изискваха личното му внимание. Проверяваше списъка със свидетели, когато на вратата на кабинета му се почука и влезе прислужник.

- Поднасям извинения за безпокойството, сър - поклони се мъжът, -епископ Салдур е тук. Каза, че сте искали да го видите?

- Разбира се, разбира се, покани го - отвърна ерцхерцогът.

Старият духовник влезе, облечен в червено-черна роба. Брага прекоси стаята и с поклон целуна пръстена му.

- Благодаря ви за ранната визита, Ваша милост. Гладен ли сте? Ще желаете ли закуска?

- Не, благодаря, вече се нахраних. На моята възраст човек се събужда рано, независимо дали желае или не. За какво точно искаше да говорим?

- Исках да се убедя, че нямате някакви въпроси относно утрешните показания. Можем да ги преповторим. Заделил съм време.

- Разбирам - отвърна епископът, кимайки бавно. - Не смятам това за необходимо. Притежавам ясна визия за изискваното.

- Чудесно, в такъв случай всичко е наред.

- Отлично - каза епископът и добави, хвърляйки поглед към гарафа-та. - Бренди ли съзирам?

- Да, ще желаете ли?

- В нормални случаи не бих си позволил в толкова ранен час на деня, но сега поводът е специален.

- Абсолютно, Ваша милост.

Епископът се разположи в близост до огъня, докато Брага наля две чаши и му подаде едната.

- За новия режим в Меленгар - вдигна наздравица ерцхерцогът. При докосването на чашите им, кристалът иззвъня чисто, като камбана. И двамата отпиха голяма глътка.