Конспирация за короната

- Лоялността на Бректън към мен е непоклатима. Баща му, лорд Бел-страд, бе невероятно старомоден рицар. Набил е тези ценности в главите на децата си. Нито Бректън, нито брат му... как му беше името, младият Белстрад, дето отиде в морето. Уесли, биха се опозорили с противопоставяне на някого, комуто са се заклели във вярност. Но признавам, че честта им понякога може да бъде и отегчение. Спомням си как веднъж един слуга изтърва новата ми дефтинена шапка в калта и когато заповядах на Бректън за наказание да клъцне ръката на кьопчото, той отказа. Двадесет минути ми обяснява за кавалерския код. Да, милорд, верен е на Белънтайн, но по-скоро бих предпочел по-нелоялен човек, който изпълнява заповедите ми мълчаливо. Ако се отделя от Уоррик, Бректън може да откаже да се бие, но съм убеден, че не би ми се противопоставил. Аз лично бих се притеснявал повече за Етелред. Той самият е отличен командир.

- Да - потвърди Брага, - но аз също съм такъв. Бих приветствал да ме нападне лично. Вече имам готова армия ветерани и известен брой наемници. Ще съм в състояние да събера превъзхождащ брой войници при нужда. В резултат той ще изгуби цял Уоррик и това би ми осигурило подстъпите към целия Аврин и евентуално Апеладорн.

Този път Арчибалд се изкикоти.

- Оценявам умението ви да мислите на едро. Виждам много предимства, които би ми донесло моето присъединяване към вас. Наистина ли виждате пред себе си императорската титла?

- Защо не? Ако изразя намерението си да завладявам, патриархът би бил склонен да се съюзи с мен, точно както църквата с Гленморган. Ако обещая определени права на църквата, той дори може да ме обяви за наследника. Тогава никой няма да стои на пътя ми. Но да не избързваме -Брага насочи вниманието си към епископа. - Искам да ви благодаря, Ваша милост, за организирането на тази среща. Бе много поучително. Но вече е почти средата на утрото и смятам, че е време да започна приготовленията за делото на Ариста. Обаче бих искал да ви поканя да останете, Арчибалд. Оказва се, че мога да ви предложа подарък в качеството ви на новооткрит приятел на Меленгар.

-Поласкан съм, милорд. Приветствам възможността да прекарам време с вас и съм убеден, че какъвто и да е подаръкът, то той ще е да е щедър.

- Споменахте, че попречилите на плана ви крадци се назовават Ри-

рия?

- Да, защо питате?

- Изглежда споделяме интерес към тези двамата. И за мен се оказаха доста болезнен трън. Както вече сте открили, те не уважават хората, които ги наемат и са склонни да се обръщат срещу работодателите си. Аз също ги наех и сега ги откривам да работят срещу мен. Имам причина да вярвам, че днес може да бъдат тук и съм пуснал в действие планове за залавянето им. Ако наистина се появят, ще ги осъдя заедно с Ариста. Твърде е вероятно и тримата да горят на кладата в ранния следобед.

- Наистина сте изключително щедър, милорд - отвърна Арчибалд с кимване и усмивка на уста.

- Помислих си, че това може да ви хареса. При пристигането си споменахте, че Олрик е мъртъв - и това наистина е възгледът, който съм разпространявал. За съжаление това не е така - поне още не. Ариста уредила крадците да изведат Олрик от замъка в нощта на кончината на Амрат. Вярвам, че принцът ги е наел и че ще се опитат да спасят сестра му. Следите показват, че са напуснали замъка през канала, така че там съм взел допълнителни мерки. Решетката в кухнята е запечатана и Уайлин, началникът на стражата, е в готовност с най-добрите си хора да затвори речната решетка зад гърба им. Дори нарочно не поставих пазачи наблизо, за да изглежда по-примамливо. С малко повече късмет, глупавият принц може да се направи на млад герой и да дойде с тях. Ако го стори - шах и мат!

Арчибалд кимна с видимо удоволствие.

- Наистина сте много впечатляващ.

Брага вдигна чашата си.

- За мен.

- За вас - вдигна наздравица Арчибалд.

На вратата се почука силно.

- Влез - провикна се Брага, раздразнен.

- Главен канцлер! - един от наемниците на Брага нахлу в стаята. Бузите и носът му бяха червени, бронята му подгизнала. По главата и раменете имаше сняг.

- Да? Какво има?

- Стражата на стената докладва за стъпки в снега, водещи до реката в близост до каналите, милорд.

- Отлично - отвърна Брага, изпразвайки чашата си. - Вземи осем човека и подкрепи капитан Уайлин от реката. Не искам да се измъкнат. И запомни, ако принцът е с тях, убийте го на място. Не позволявай на Уайлин да ви спре. Във всеки случай искам крадците живи. Заключете ги в тъмниците и им запушете устите както преди. Ще ги използвам като допълнително доказателство срещу Ариста и ще ги изгоря всички наведнъж.

Войникът се поклони и излезе.

- Сега, господа, нека се присъединим към магистрата и останалите благородници. Нямам търпение делото да започне.

Тримата се изправиха и рамо до рамо излязоха през широката двойна врата.

* * *