Конспирация за короната

- Десет минути, казвате? А когато излезе от стаята, колко прислужници имаше с нея?

- Нито една.

- Удивително! Принцесата се събудила неочаквано в мрака и съумяла да се облече в прелестна рокля за десет минути без ничия помощ!

Адвокатът обикаляше с наведена в размисъл глава и почукващ устната му пръст. Поспря с гръб към Хилфред. Сетне, като че осенен от внезапна мисъл, се завъртя рязко на пети.

- Кажете ни, как тя прие новините за смъртта на краля?

- Бе шокирана.

- Плака ли?

- Убеден съм.

- Но вие видяхте ли я?

-Не.

- Тогава какво се случи?

- Тя потърси принц Олрик в покоите му и бе изненадана от отсъствието му. Сетне тя...

- Почакайте за миг. Отишла е в покоите на Олрик? Научава, че баща й е мъртъв и първата нейна мисъл е да отиде в стаята на брат си? Не намирате ли за странно това, че не е отърчала моментално при баща си? В крайна сметка никой не е споменавал нищо, че Олрик е бил наранен, нали?

-Не.

- Какво стана след това?

- Тя отиде да види тялото на баща си и Олрик се появи.

- След като принцът осъди убийците на смърт, какво направи принцесата?

- Не разбирам въпроса - отвърна Хилфред.

- Истина ли е, че е отишла да ги види? - попита адвокатът.

- Да, отиде.

- И вие бяхте с нея?

- Бе ми наредено да изчакам извън килията.

- Защо?

- Не зная.

- Често ли ви е казвала да чакате отвън, докато тя говори с хора?

- Понякога.

- Често?

- Рядко.

- Какво стана след това?

- Тя повика монаси, които да дадат последно причастие на убийците.

- Повикала монаси? - повтори адвокатът с ясно доловим скептицизъм в гласа си. - Баща й е убит, а тя грижи за душите на убийците? Защо е повикала двама монаси? Един не е ли бил достатъчен и за двамата? В тази връзка, защо не е извикала придворния свещеник?

- Не зная.

- А нареди ли тя убийците да бъдат освободени от веригите?

- Да, за да могат да коленичат.

- Когато монасите влязоха в килията, придружихте ли ги?

- Не, тя отново ми каза да остана пред вратата.

- Значи на монасите било позволено да влязат, но не и довереният й телохранител? Дори и когато убийците на баща й са били освободени от веригите? После?

- Тя излезе от килията. Пожела да остана и придружа монасите до кухните, след като приключат с ритуалите си.

- Защо?

- Не ми каза.

- Вие не попитахте ли?

- Не, сър. Като военен не е моя работа да размишлявам върху заповедите на членовете на кралското семейство.

- Разбирам, но бяхте ли доволен от тези заповеди?

-Не.

- Защо?

- Страхувах се, че в замъка може да има още убийци и не исках да изпускам принцесата от поглед.

- В действителност, капитан Уайлин не провеждаше ли претърсване на замъка за допълнителни заплахи и не се ли погрижи той да предупреди всички, че замъкът не е безопасен?

-Да.

- Принцесата обясни ли ви къде отива, за да знаете къде да я намерите, след като съпроводите монасите?

-Не.

- Разбирам. А как бяхте сигурен, че двамата, които придружавате до кухнята, са били монасите? Видяхте ли лицата им?

- Качулките им бяха вдигнати.

- Бяха ли вдигнати при влизането им в килията?

Хилфред се замисли за момент и сетне поклати глава.

- Не мисля.

- Значи, в нощта на бащиното й убийство, тя нарежда на личния си телохранител да я остави незащитена и да ескортира двама монаси до празните кухни - двама монаси, които внезапно решили да стоят с качулки на закрито, за да прикрият лицата си? А принадлежностите на убийците? Къде бяха те?

- При надзирателя.

- И какво му каза тя относно въпросните принадлежности?

- Уведоми го, че монасите ще ги вземат, за да ги раздадат на бедните.

- Те взеха ли ги?

-Да.

Адвокатът смекчи тона си.

- Ройбън, не ми изглеждате глупав. Глупаците не се издигат до такива позиции. Когато чухте, че убийците са избягали и че монасите били оковани на тяхно място, не ви ли мина през ума, че принцесата го е уредила?

- Сметнах, че убийците са нападнали монасите след като принцесата е напуснала килията.

- Не отговорихте на въпроса ми - каза адвокатът. - Попитах дали ви е минало през ума.

Ройбън не каза нищо.

- Да или не?

- Може би, но само за кратко.

-Нека трансферираме вниманието си към по-скорошни събития. Присъствахте ли на разговора между Ариста и вуйчо й в кабинета му?

- Да, но ми бе наредено да чакам отвън.

- Да чакате пред вратата, нали така?

-Да.

- Следователно сте могли да чувате какво се случва вътре?

-Да.

- Истина ли е, че принцесата влязла в кабинета на ерцхерцога, къ-дето той усърдно работел по издирването на принца и го уведомила, че принц Олрик е очевидно мъртъв и че търсенето е излишно? Че той би могъл да оползотвори времето си в по-уместната... - тук той поспря и се обърна към аристократите - подготовка на коронацията й като наша кралица!

От тълпата се разнесе недоволно мърморене, а неколцина от съда размениха няколко думи шепнешком и си кимнаха един другиму.

- Не си спомням да е употребила тези думи.

- Посочи ли тя, че ерцхерцогът трябва да спре издирването на Ол-

рик?

-Да.

- И заплаши ли тя ерцхерцога с намеци за предстоящата си корона-ция и че щом стане кралица, той вече няма да бъде главен канцлер?

- Струва ми се, че каза нещо подобно, но тя бе ядосана.