Конспирация за короната

- Това е всичко, сержанте. Приключих с въпросите. Свободен сте -Хилфред понечи да напусне свидетелското място, когато адвокатът заговори отново: - Съжалявам, само още нещо. Виждали или чували ли сте принцесата да плаче за загубата на роднините си?

- Тя е много уединена жена.

- Да или не?

Хилфред се поколеба.

- Не, не съм.

- Имам готовност да призова тъмничаря в подкрепа на показанията на Хилфред, ако съдът изпитва съмнения в истинността на разказаното -каза на магистратите адвокатът.

Те се посъветваха шепнешком и главният магистрат отговори:

- Това няма да бъде необходимо. Думата на войсковия сержант е благородна и не я подлагаме на съмнение. Можете да продължите.

- Убеден съм в еквилибриума на сегашното ви ниво на объркване с моето - обърна се адвокатът към съдиите. - Много от вас я познават. Как е възможно такова очарователно момиче да нападне собствените си баща и брат? За да се сдобие с трона? Нетипично за нея, нали? Позволявам си да се позова на вашето търпение. Причината ще бъде изяснена след миг. Съдът желае да изслуша показанията на епископ Салдур.

Погледи от галерията кръстосаха стаята в търсене на духовника, до-като старият човек бавно се надигна от мястото си и пристъпи към свидетелското място.

- Ваша милост, били сте в този замък по много различни поводи. Познавате кралското семейство изключително добре. Можете ли да хвърлите малко светлина върху мотивацията на Нейно Височество?

- Господа - епископът се обърна към юристите в обичайния си топъл и скромен тон, - грижех се за кралското семейство с години и тази неотдавнашна трагедия е сърцераздирателна и отвратителна. Обвиненията, които ерцхерцогът отправя към принцесата, са болезнени за ушите ми, защото се чувствам почти като дядо на бедното девойче. Но въпреки това не мога да крия истината, която е... принцесата е опасна.

Това породи възбуден шепот сред зрителите.

- Мога да уверя всеки един от вас, че тя вече не е невинното дете, което преди носех на ръце. Видях я, говорих с нея, наблюдавах я в скръбта й - или по-точно липсата на скръб - за сродниците й. Мога правдиво да ви кажа, жаждата й за знание и власт докара падението й в ръцете на злото - епископът спря, отпусна глава в ръцете си и я поклати. Вдигна очи с разкаяно лице и каза: - Това се случва, когато жената е образована и в случая на Ариста, запозната с извратените сили на черната магия.

Тълпата ахна.

- Без да се вслуша в съвета ми, крал Амрат позволи на дъщеря си да посещава университета, където тя изучаваше магия. Тя се разкри за силите на мрака и това породи у нея ненаситен ламтеж за власт. Обучението зася недобро семе в нея, разцъфнало в скверната гибел на баща й и брат й. Тя вече не е принцеса на това кралство, а вещица. Показателно за това е, че тя не е проронила и сълза за баща си. Като епископ на църквата зная, че вещиците не могат да плачат.

Тълпата ахна отново. Брага чу някой да казва „Знаех си!“ из галерията.

Адвокатът призова графиня Амрил и тя разказа как две години по-рано Ариста я омагьосала, защото казала на сквайър Дейвънс, че принцесата го харесва. Амрил подробно описа как страдала от циреи дни наред.

Сетне адвокатът призова двамата монаси, които, подобно на графиня Амрил, горяха от желание да разкажат как са били онеправдани от принцесата. Изтъкнаха как въпреки уверенията в противното, тя настояла крадците да бъдат освободени от оковите и как престъпниците се нахвърлили отгоре им в мига, в който тя излязла от килията.

Реакцията на тълпата стана по-шумна и дори лорд Валин изглеждаше разтревожен.

Пърси Брага със задоволство оглеждаше хората от мястото си зад магистратите. Лицата на дребните аристократи се изпълваха с гняв. Успешно бе раздухал искрата в пламък, а пламъкът скоро щеше да е буен огън.

Забеляза Уайлин да си проправя път към него през тълпата.

- Хванахме ги, милорд - докладва му той шепнешком. - Затворени са в тъмницата. Малко поочукани от двама престараващи се мои хора, но живи.

- Отлично, а някакво раздвижване по пътищата? Някакви индикации, че поддръжниците на предателката Ариста може да нападнат?

- Не зная, сър. Идвам направо от канализацията.

- Много добре. Стой на портата и надуй рога, ако видиш нещо. Притеснявам се, че Пикъринг от Дрондил Филдс може да ни нападне. О, и ако видиш онова проклето джудже, кажи му, че е време да докара принцесата.

- Разбира се, Ваша светлост - Уайлин извади малък свитък от наметалото си. - Дадоха ми това докато идвах насам. Току-що пристигна за вас по пратеник.

Брага пое посланието и войникът се оттегли с поклон.