Конспирация за короната

- Но те са го направили - настоя Белънтайн. - И аз не мислех, че е възможно, когато го сториха с мен, не и докато не отворих сейфа и плячката ми бе изчезнала. Сега вашата е изчезнала. Какво ще правите с тълпата отвън, когато не разполагате с принцеса, която да изгорите?

- Просто не е възможно - отвърна ерцхерцогът, избутвайки Белън-тайн настрана. - Вие двамата - каза докато излизаше на пазачите, които все още стояха пред килията, - елате с мен и донесете една от запушалките за уста. Време е принцесата да яви пред съда.

Брага ги поведе през замъка и през шест реда стъпала до покоите. Коридорът тук бе празен. Всички слуги се бяха събрали да слушат делото.

Преминаха покрай кралския параклис и продължиха по коридора до съседната врата. Брага я отвори и изкрещя:

-Магнус! - вътре имаше джудже с плетена кафява брада и широк плосък нос, което си почиваше. Беше облечено в синя кожена жилетка, големи черни ботуши и яркооранжева риза с издути ръкави, която правеше ръцете му да изглеждат огромни.

- Време ли е вече? - попита джуджето и скочи от леглото. Прозина се и разтри очи.

- Има ли някаква възможност някой да се е добрал до кулата и да е отвел Ариста оттам?

- Никаква - отвърна джуджето с пълна увереност. Брага навъсено гледаше ту него, ту Белънтайн.

- Трябва да знам със сигурност. Освен това тя вече трябва да слезе за изгарянето, а аз трябва да се върна на делото. Ще трябва да я доведеш. Вземи тези стражи със себе си. Един от тях има запушалка. Убеди че тя ще влезе в употреба, преди да доведете принцесата - към пазачите ер-цхерцогът добави: - Принцесата е била покварена от черна магия, тя е вещица и може да манипулира умовете ви, така че не я оставяйте да ви говори. Доведете я пред съда - стражите кимнаха и джуджето ги поведе надолу по коридора към кулата.

- Арчибалд, идете да повикате Уайлин, капитанът на стражите. Той е при главната порта. Кажете му да дойде в кралското крило и да подпомогне охраната на принцесата. Не мога да рискувам. Разбрано?

- Ще направя каквото казвате, Пърси, но съм сигурен, че вече я няма - настоя Арчибалд. - Тези копелета са невероятни. Те са като призраци и въобще не се страхуват. Работят под носа ти, ограбват те и имат наглостта да ти пратят бележка уведомявайки те какво са направили!

Брага поспря за миг.

- Наистина, защо им е да правят това? - запита се. - Ако са я откраднали, защо ме уведомяват? И ако не са, биха подозирали, че веднага бих проверил... - той погледна през рамо в посоката, в която джуджето бе изчезнало, сетне се обърна отново към Арчибалд. - Доведете Уайлин тук, веднага!

Брата затича по коридора, следвайки джуджето и двамата стражи. Точно влизаха в северния коридор, който отвеждаше право към кулата, когато ги настигна.

- Спрете на място!

Джуджето се обърна с объркано изражение. Стражите реагираха различно. По-едрият от двамата се извъртя, изваждайки меча си и запречи пътя на ерцхерцога.

* * *

- Време е да действаме, Ройс - каза Ейдриън, захвърляйки шлема си. Стандартният меч на дворцовата охрана бе тежък и неудобен за хватката му.

Ройс също свали шлема си и задминавайки джуджето, затича надолу по коридора.

- Спри го, глупако - нареди Брата на дребосъка, но реакцията на последния бе прекалено бавна. Крадецът вече бе далеч и джуджето затича след него. Брата извади собствения си меч и се обърна към Ейдриън.

- Знаеш ли кой съм? Зная, че наскоро се срещнахме в тъмницата, където ти беше окован, но наясно ли си с репутацията ми? Аз съм ерц-херцог Пърси Брата, главен канцлер на Меленгар и по-важно, носител на титлата Майстор фехтовчик от пет поредни турнири. Ти имаш ли някакви титли? Спечелени панделки? Връчени награди? Трофеи за умение с меч? Победил съм най-добрите в Аврин, включително Пикъринг и вълшебната му рапира.

- В чутата от мен история се казва, че в деня на дуела ви си е забравил меча.

Брага се изсмя.

- Тази история е точно това; легенда. Използва я да оправдае загубите си или когато се страхува от опонент. Мечът му е проста рапира с красива дръжка.

Брага пристъпи напред и замахна към Ейдриън със зверски бърза атака, която го избута назад. Замахна отново и Ейдриън трябваше да отскочи, за да не бъде разсечен през гърдите.

- Бърз си. Това е добре. Ще направи нещата по-интересни. Виждаш ли, господин крадец, сигурен съм, че си объркал ситуацията. Може би си мислиш, че ме задържаш, докато приятелят ти бърза да освободи дамата в беда. Колко благородно за обикновен човек като теб. Трябва да си се представящ като рицар, за да си такъв идеалист.

Брага се хвърли напред, гмурна се и нанесе удар. Ейдриън отстъпи още веднъж и още веднъж. Брага се усмихна и му се присмя:

- Истината е, че ти въобще не ме задържаш. Аз задържам теб.

Ерцхерцогът финтира отляво и сетне нанесе къс удар към тялото на