Конспирация за короната

Ейдриън. Той избегна атаката, но това наруши равновесието и гарда му. Макар ударът на Брага да пропусна целта, той му позволи да удари лицето на Ейдриън с дръжката на меча, отхвърляйки го назад към стената на коридора. Устната му започна да кърви. Моментално Брага замахна отново, но Ейдриън се бе преместил и мечът на ерцхерцога заля с искри каменната стена.

- Това май болеше.

- Бил съм и по-зле - каза Ейдриън. Задъхваше се леко, гласът му бе по-малко уверен.

- Трябва да призная, че двамата бяхте доста забележителни. Репутацията ви определено е заслужена. Беше умно от ваша страна да се вмъкнете в канала след ловците на плъхове и да ги използвате като примамка. Също беше проява на интелигентност да ми изпратите онази бележка, която да ме накара да ви заведа директно до принцесата, но гениалността ви свършва тук. Виждаш ли, мога да те убия когато си поискам, но си ми нужен жив. Трябва ми поне един човек, когото да екзекутирам. След няколко мига Уайлин и дузина стражи ще дойдат тук и ще бъдеш отведен на кладата. Междувременно твоят приятел, за когото си сигурен, че спасява Ариста, всъщност ще причини гибелта и на двама им. Би могъл да изтичаш и да го предупредиш, но - о, да, точно така - ти ме задържаш, нали?

Брага се ухили и атакува отново.

* * *

Ройс стигна до врата в края на залата и не се изненада да я намери заключена. Извади инструментите от колана си. Ключалката бе обикновена и той не срещна проблеми с нея. Вратата се отвори, но моментално Ройс почувства, че нещо не е наред. По-скоро бе усетил - отколкото чул - изщракване. Инстинктите му нашепваха, че нещо не е наред. Погледна към спираловидните стълби, които изчезваха нагоре в кулата. Нищо не изглеждаше подозрително, но дългогодишният опит го съветваше другояче.

Колебливо прекрачи на първото стъпало и нищо не се случи. Покатери се на второто и третото, бавно отправяйки се нагоре, ослушвайки се за издайнически звуци, търсеше жици, лостове и разхлабени тухли. Всичко изглеждаше наред. Зад него надолу по коридора се носеха далечните звуци на борба с меч, докато Ейдриън задържаше ерцхерцога. Трябваше да побърза.

Покатери се още пет стъпала. Имаше малки прозорци, не повече от три фута високи и само един широки, достатъчно големи да пропускат светлина, но нищо повече. Зимното слънце обливаше стълбището в отпаднало сияние. По-скоро тежестта, а не хоросанът задържаха заедно гладките каменни стени. Стъпалата също бяха изработени от солидни каменни блокове, съединени с удивително майсторство, така че и лист пергамент не би могъл да бъде подпъхнат между тях.

Ройс се премести на деветото стъпало и докато пренасяше тежестта си върху по-горния каменен блок, кулата се разклати. Той инстинктивно започна да отстъпва назад и тогава се случи. Предишните осем стъпала пропаднаха. Отчупиха се и паднаха в новооткрилата се пропаст. Ройс пренесе тежестта си напред точно навреме, за да избегне смъртоносното падане; направи нова неуравновесена крачка върху следващото стъпало. Щом го стори, предишното стъпало също се отчупи и падна. Кулата отново изтътна.

- Ключалката беше първата ти грешка - каза му Магнус.

Ройс чу гласа на джуджето откъм прага. Когато се обърна, го видя да стои точно пред вратата в коридора на замъка. Въртеше около показалеца си ключ. Разсеяно поглаждаше брадата си.

- Отвориш ли вратата без ключа, капанът се задейства - обясни Магнус с широка усмивка.

Джуджето започна бавно да се разхожда пред отворената врата подобно на професор, обръщащ се към обучаеми.

- Не можеш да прескочиш ямата, за да се върнеш тук. Твърде е далече. И ако се чудиш, доста е дълбоко. Ти започна да изкачваш кулата от шестия етаж, а основите на кулата се простират до скалното дъно под основата. Добавих и голям брой назъбени скали, просто за забавление.

- Ти си направил това? - запита Ройс.

- Разбира се - е, не кулата. Тя си беше тук. Прекарах последната година в дълбаене като каменоеден термит - то се ухили. - Много малко материал е останал. Всички тези привидно солидни блокове са тънки като пергамент. Оставих точно необходимото количество структура. Вътрешността прилича на паяжина, направена от камък вместо нишки - достатъчно здрави, за да държат кулата, но изключително крехки при скъсването на правилната нишка.

- И предишното стъпало пада при всяка крачка напред?

Усмивката на джуджето се разшири.