Конспирация за короната

- О, вечерта. По залез, чини ми се, или малко след това. Предполагам искали са да хванат вечерящите - Албърт спря и внезапно се изправи, като изражението му на задоволство се променяше в такова на загриженост. - О, а... мразя да ям набързо, но ако нямате нищо против, момчета, аз ще изчезвам.

Той стана и бързо излезе през задната врата. Ройс отново погледна навън и във физиономията му се явиха оттенъци на тревога.

- Какво има? - попита Олрик.

- Имаме си компания. Всички да стоят спокойно, докато видим накъде духа вятърът.

Вратата на странноприемницата се отвори рязко и осем мъже, облечени в ризници от метални брънки с наметала, носещи кралския сокол на Меленгар, се изсипаха в стаята. Обърнаха няколко маси в близост до вратата, разсипвайки храни и напитки навсякъде. Размахващите мечове войници се мръщеха към клиентите. Никой в странноприемницата не помръдна.

- В името на краля, тази странноприемница и всички нейни обитатели ще бъдат претърсени. Съпротивляващите се или опитващите се да избягат ще бъдат екзекутирани!

Войниците се разделиха на групички. Един започна да издърпва мъжете от масите им и да ги блъска срещу стената, оформяйки линия. Други се втурнаха по стълбите към тавана, а трета група слезе в избата.

- Правя честен бизнес! - протестира Хал, докато го изправяха до стената при останалите.

- Затваряй си устата или ще опожаря това място - каза влизащият мъж. Той нямаше броня, нито носеше емблемата на Меленгар. Бе облечен в хубави удобни дрехи, обагрени в различни оттенъци на сивото.

- Удоволствие беше да съм с вас, господа - рече Олрик на седящите около масата, - но изглежда ескортът ми пристигна.

- Бъди внимателен - каза му Ейдриън, докато принцът се изправяше.

Олрик отиде в центъра на стаята, дръпна назад качулката си и се изправи с високо вдигната брадичка.

- Какво търсите, добри ми хора от Меленгар? - запита с висок ясен глас, привлякъл вниманието на всички в стаята.

Човекът в сиво се извъртя и когато видя лицето на Олрик, се усмихна изненадано.

- Търсехме вас, Ваше Височество - каза, като се поклони изискано. - Бе ни казано, че сте отвлечен; вероятно мъртъв.

- Както виждаш, не съм нито едно от двете. Сега освободи тези добри люде.

Имаше леко колебание от страна на войниците, но мъжът в сиво кимна и те застанаха мирно. Мъжът в сиво се приближи небрежно до Ол-рик. Погледна принца с въпросително изражение.

- Изборът ви на дрехи е малко странен, не е ли така, Ваше Величество?

- Изборът ми на дрехи не е твоя работа, сър...

- Барон, Ваше Височество, барон Трумбул. Ваше Величество е нужен в замъка Есендън. Ерцхерцог Пърси Брага ни заповяда да ви намерим и ескортираме там. Той много се притесняваше за благосъстоянието ви, предвид всички скорошни събития.

- По стечение на обстоятелствата, бях се отправил натам. Така че ти ще угодиш на ерцхерцога и на мен, като ме придружиш.

- Отлично, милорд. Сам ли пътувате? - Трумбул погледна към останалите, все още седящи на масата.

- Не - отвърна Олрик. - Този монах е с мен и ще се върне заедно с мен в замъка. Майрън, сбогувай се с тези добри хора и се присъедини към нас. - Майрън се изправи и с усмивка помаха на Ейдриън и Ройс.

- Това ли е всичко? Само един човек? - баронът хвърли поглед към оставащите двама.

- Да, само той.

- Сигурен ли сте?

- Мили ми бароне - сурово отговори Олрик, - струва ми се, че бих запомнил нещо такова. И следващият път, когато си позволиш да разпитваш краля си, ще ти бъде за последно. За твой късмет съм в добро настроение след обилната вечеря и съм твърде уморен, за да се обидя сериозно. Сега дай на кръчмаря един златен тенент за храната и като обезщетение за причиненото му от теб неудобство.

За миг никой не помръдна, сетне баронът каза:

- Разбира се, Ваше Величество. Простете нахалството ми - кимна към един войник, който измъкна златна монета от кесията си и я подхвърли на Хал. - Сега ще тръгваме ли, Ваше Височество?

- Да - отвърна Олрик. - Надявам се имаш карета за мен. Взех си дозата яздене и се надявам да подремна по пътя.

- Съжалявам, Ваше Величество, нямаме. Можем да реквизираме една от първото село по пътя ни, а също и по-добри дрехи за вас.

- Това ще свърши работа, предполагам.

Олрик, Майрън, Трумбул и войниците напуснаха хана. Имаше кратък разговор, полудочут през отворената врата, докато възсядаха конете. Сетне шумът от копита изчезна в нощта.

- Това беше принц Олрик Есендън? - запита Хал, идвайки до масата им и опитвайки се да погледне през прозореца. Никой от двамата не отговори.

След като Хал се върна зад бара, Ейдриън попита:

- Мислиш ли, че трябва да ги последваме?

- О, не започвай с това. Извършихме месечното си добро дело всъщност две, ако броиш ДеУитт. Стига ми просто да си седя тук и да си от-почивам.

Ейдриън кимна и изпразни халбата си. Седяха мълчаливо, докато той гледаше през прозореца, неспокойно барабанейки с пръсти по масата.

- Какво?

- Обърна ли внимание на оръжията на патрула?

- Защо? - запита Ройс, раздразнен.