Конспирация за короната

Прекоси стаята и седна пред тоалетната масичка. Разположеното до него огледало бе пищно украсено. Стъклото бе по-ясно от повечето и бе обрамчено от два елегантни лебеда, отдалечаващи се един от друг. То също някога бе принадлежало на майка й. Нежно си припомни нощите, в които бе стояла пред него и наблюдавала отражението, докато родител-ката решеше косите си. На масата държеше сбирката си четки за коса. Имаше много, по една от всяко посетено от баща й кралство, включително четка със седефена дръжка от Уесбаден и махагонова със зъби от рибя кост от екзотичния пристанищен град Тур Дел Фур. Видът им събуди у нея спомена за дните, когато баща й се връщаше вкъщи със скрита зад гърба ръка и лукав блясък в очите. Сега огледалото с лебедите и четките бяха единственото нещо, останало от родителите й.

С рязко движение помете четките от масата. Защо се бе стигнало до това? Тя заплака тихо; нямаше значение. Имаше още работа за вършене. Бе започнала неща, които трябваше да приключи. Брага ставаше по-по-дозрителен с всеки изминат ден - времето изтичаше.

Отключи и отвори сандъка. От него извади нещо омотано в пурпурен плат. Колко иронично, помисли си тя, че използва точно този плат. В него баща й бе увил последната й подарена от него четка за коса. Постави вързопа на леглото си и го разви, за да разкрие едноострия кинжал. Острието все още бе изцапано с бащината кръв.

- Остава ти само още една задача - каза тя на ножа.

* * *

Хан „Сребърната кана“ бе малка къщурка в покрайнините на провинция Галилин. Долната половина бе изградена от камъни и хоросан, а греди от варосан дъб поддържаха дебел сламен покрив, посивели от времето.

По стените надничаха ромбовидни прозорци с нискокачествени стъкла, а отдолу се спотайваха хелдаринови храсти. Няколко коня бяха вързани отпред, а в малката конюшня отстрани се виждаха още.

- Изглежда ми доста оживено като за такова затънтено кътче - забе-ляза Ройс.

Пътувайки на изток, бяха яздили през целия ден. Точно както преди, язденето през пустошта се бе оказало изтощително. С наближаването на нощта бяха достигнали обработваемите земи на Галилин. Преминаваха през ниви и ливади, докато накрая попаднаха на селски път. Понеже никой от тях не знаеше със сигурност къде се намират, решиха да следват пътя до някой ориентир. За тяхна приятна изненада, „Сребърната кана“ бе първата изпречила се пред тях сграда.

- Е, Височество - рече Ейдриън - оттук ще можеш да намериш пътя си до замъка, ако все още това е целта ти.

- Крайно време е да се връщам - отвърна му Олрик, - но не и преди да ям. Това място дали има хубава храна?

- Има ли значение? - изкикоти се Ейдриън. - В този момент бих се израдвал на умряла от три дни полска мишка. Хайде, ще изядем последното си ядене заедно, което, тъй като ти нямаш пари в себе си, аз ще платя. Надявам се ще ми го опростиш от данъците.

- Няма нужда. Ще го отбележим като допълнителен разход - намеси се Ройс. Погледна към Олрик и добави: - Не си забравил, че все още ни дължиш сто тенента, нали?

- Ще ви бъде платено. Ще накарам вуйчо да приготви парите. Можете да ги вземете от замъка.

- Надявам се не възразяваш да изчакаме няколко дни, просто за да сме сигурни.

- Разбира се - принцът кимна.

- И ако изпратим наш представител, който да прибере парите вместо нас? - попита Ройс. Олрик се вторачи в него. - Някой, който няма представа къде да ни намери, ако бъде заловен?

- О, моля те, не проявяваш ли излишна предпазливост?

- Не съществува такова нещо - отвърна крадецът.

- Вижте! - извика внезапно Майрън, сочейки към конюшнята.

Останалите трима подскочиха от внезапното му избухване.

- Там има кафяв кон! - рече удивено монахът. - Не знаех, че имало и кафяви!

- Велики Мар, монахо! - Олрик поклати невярващо глава, жест, който Ройс и Ейдриън изплагиатстваха.

- Е, аз не знаех - смутено отговори Майрън. Но вълнението му бе още видимо, когато добави: - Какви други цветове има? Има ли зелени коне? Сини? Така бих се радвал да видя син.

Ройс влезе вътре и се върна след няколко минути.

- Всичко изглежда наред. Малко попретъпкано, но не видях нищо необичайно. Олрик, бъди сигурен че си държиш качулката вдигната и извърти камъка на пръстена към дланта си или, още по-добре, не го носи преди да се прибереш.

Непосредствено след входа в странноприемницата имаше малко каменно фоайе, в което наметала и връхни дрехи висяха на гора от закачалки. Няколко бастуна с различна форма и големина си почиваха до стойка от едната страна. Рафт бе приютил колекция от окъсани шапки и ръкавици.

Майрън стоеше на прага, оглеждайки се.

- Чел съм за странноприемниците - обяви. - В „Поклоннически истории“ пътници прекарват една нощ в хан, където решават да си разказват истории от своите пътешествия. Обзалагат се кой ще разкаже най-добрата. Бе сред любимите ми книги, макар че абатът не одобряваше особено да я чета. Беше малко нецензурна. Имаше няколко разказа за жени, които не бяха твърде... - той огледа тълпата развълнувано. - Има ли жени тук?

- Не - тъжно отвърна Ейдриън.