Конспирация за короната

Есрахаддон повдигна вежда.

- Помогна ли ми като услуга към мен? Не мисля. Ти ме освободи, за да спасиш себе си. Нищо не ти дължа, а ако дължах, то разплатих се ко-гато те изведох навън.

- Но цялата причина, поради която дойдох тук, бе да се сдобия с помощта ти. Наследявам окървавен трон! Крадци ме отвлякоха и ме влачиха из земята ми в първия ми ден като крал. Все още не зная кой е убил баща ми или как да го намеря. Изключително се нуждая от помощ. Ти сигурно знаеш стотици неща, които най-великите днешни умове никога не са подозирали...

- Хиляди поне, но пак няма да дойда с теб. Теб те очаква кралство. Моят път отвежда другаде.

Лицето на Олрик почервеня от объркване.

- Настоявам да дойдеш с мен и да станеш мой съветник. Не мога просто да те оставя да се скиташ. Кой знае какви неприятности може да причиниш? Ти си опасен.

- Наистина, скъпи принце - рече магьосникът и тонът му стана сериозен. - Позволи ми да ти дам малък безплатен съвет: не използвай думата настоявам по мой адрес. Когато трябва да се оправиш с малък теч, не предизвикай потоп.

Олрик настръхна.

- След колко време църквата ще започне да те търси? - непринудено запита Ройс.

- Какво спредв. - магьосникът въздъхна. - Какво имаш предвид?

- Заключи доста добре затвора, така че никой няма да знае за бягството ти. Но ако ние се завърнем и започнем да се хвалим как сме те измъкнали, това може да разбуди нечие любопитство - каза Ейдриън.

Магьосникът насочи поглед към него:

- Това заплаха ли е?

- Защо да го правя? Както знаеш, аз нямам нищо общо с всичко това. Да не споменаваме, че би било твърде глупаво от моя страна да заплашвам магьосник. Въпросът е, че кралят не е умен като мен. Напълно е възможно да се напие и разприказва в първата изпречила се на пътя ни та-верна, както редовно правят аристократите - Есрахаддон премести поглед върху Олрик, чието червено лице сега бе пребледняло. - Факт е, че изминахме целия този път, за да открием кой е убил бащата на Олрик и че не знаем много повече в сравнение с преди да тръгнем.

Есрахаддон се изкикоти тихо.

- Много добре. Моля, разкажи ми как умря баща ти.

- Беше наръган с нож - обясни Олрик.

- Какъв нож?

- Обикновен островръх военен кинжал - Олрик задържа ръцете си на около фут разстояние. - Някъде толкова дълъг. Имаше плоско острие и кръгла глава.

Есрахаддон кимна:

- Къде беше наръган?

- В параклиса му.

- Къде в тялото?

- О, в гърба, горната лява част, мисля.

- Има ли някакви прозорци или други врати към параклиса?

-Не.

- Кой откри тялото?

- Тези двамата - Олрик посочи към Ройс и Ейдриън.

Чародеят се усмихна и поклати глава.

- Не, освен тях, кой оповести кралската смърт? Кой вдигна тревога?

- Това ще да е капитан Уайлин, моят началник-стража. Той беше на мястото много бързо и ги залови.

Ейдриън си помисли за нощта на убийството на крал Амрат.

- Не, не е така. Там имаше джудже. Трябва да е дошло откъм ъгъла на залата точно когато излизахме от стаята. Вероятно е видяло тялото на краля на пода на параклиса и затова изкрещя. Войниците дойдоха веднага след вика му и то изненадващо бързо, бих добавил.

- Това е бил просто Магнус - каза Олрик. - Каменоделства из замъка месеци наред.

- Видяхте ли джуджето да се приближава от коридора? - запита магьосникът.

- Не - отвърна Ейдриън и Ройс потвърди с поклащане на глава.

- А когато вие влязохте в параклиса, тялото на краля виждаше ли се?

Ейдриън и Ройс поклатиха глави.

- Тогава това разкрива всичко - каза магьосникът, като че всичко бе напълно ясно. Останалите объркано се вгледаха в него. Есрахаддон въздъхна. - Джуджето е убило Амрат.

- Това е невъзможно - протестира Олрик. - Баща ми беше едър мъж и кинжалът бе забит надолу. Джудже не би могло да го промуши в горната част на гърба.

- Баща ти е бил в параклиса си, като всеки набожен крал, коленичил със сведена глава. Джуджето го е убило, докато се е молел.

- Но вратата беше заключена, когато влязохме - каза Ейдриън. - И в стаята нямаше никой друг краля.

- Нямало е никой видим за вас. Параклисът има ли олтар с шкаф? -Да.

- Така беше и преди хилядолетие. Религията се променя бавно. Шкафът би бил твърде малък за човек, но джудже би могло да се побере с лекота. След като е убило краля, то е заключило вратата и е зачакало да откриете тялото - Есрахаддон замлъкна. - Не може да е правилно - вие двамата да? - извъртя очи и поклати глава. - Ако това е било причинено на езика ни, страхувам се да узная съдбата на всичко останало.

Заради заключената врата, нощен стражник или чистач не би открил тялото по-рано. Само опитен крадец би могъл да влезе, какъвто предполагам поне един от вас е - последните думи произнесе, докато гледаше към Ройс. - След като сте излезли, джуджето е изпълзяло, отворило вратата и вдигнало тревога.

- Значи джуджето е посредник на църквата?

- Не - магьосникът въздъхна неудовлетворено. - Никое джудже не би носило обикновен кинжал. Техните традиции се променят по-бавно и от религията. Даден му е бил кинжалът от онзи, що го е наел. Открийте този човек и ще откриете истинския убиец.

Всички гледаха зашеметени магьосника.