Конспирация за короната

- Това е невероятно - рече Олрик.

- Не, не беше толкова трудно да се определи - магът кимна към скалата. - Бягството бе тежко. Да говоря като вас е тежко. Да се определи убиеца на крал Амрат бе... бе... леко?

- Леко? - запита Ейдриън. - Имаш предвид лесно.

- Как така лесно е противоположното на тежко? Това смисъл няма.

Ейдриън сви рамене.

- И все пак е така.

Есрахаддон изглеждаше объркан.

- Уви. Толкова помощ можах да ви предложа. Затова ще поемам по пътя си. Както казах, очакват ме дела. Бе ли достатъчно съдействието ми, за да предотврати развързани езици?

- Имаш думата ми - Олрик протегна ръка.

Магьосникът погледна към отворената длан и се усмихна:

- Думата ти е достатъчна.

Обърна се и без да се сбогува, пое надолу по склона.

- Ще вървиш пеша? Доста ходене има, до което и да е място оттук -викна подире му Ейдриън.

- Очаквам разходката с нетърпение - отвърна магьосникът, без да се обърне. Следвайки древния път, зави и изчезна от поглед.

Останалите оседлаха конете си. Конете вече не притесняваха толкова Майрън, защото той уверено зае мястото си зад Ейдриън. Дори не се държеше, докато не заслизаха по склона в посока обратна на тази, в която бяха дошли. Ейдриън очакваше да задминат Есрахаддон, но стигнаха до дъното на клисурата без да го видят.

- Не е от обикновените хорица, нали? - запита Ейдриън. Все още се оглеждаше за някаква следа от магьосника.

- Начинът, по който се измъкна от онова място ме кара да се чудя какво точно сме сторили днес, като го пуснахме - каза Ройс.

- Нищо чудно, че императорът е имал такъв успех - Олрик се намръщи и усука края на юздите си. - Макар че надали е минавало без отегчения. Не протягам ръка често, но когато го сторя, очаквам да бъде приета. Намерих реакцията му доста обидна.

- Не съм сигурен, че отказът му да ти стисне ръката е бил проява на грубост от негова страна. Мисля, че е защото не е могъл - каза му Май-рън. - Да ти стисне ръката, имам предвид.

- Защо не?

- В „ Събраните писма на Диойлион “ се разказва малко за затварянето на Есрахаддон. Отрязали и двете му ръце, за да намалят възможността му да прави магии.

- О - каза Олрик.

- Защо ли имам чувството, че този Диойлион не е умрял от естествена смърт? - запита Ейдриън.

- Вероятно е сред лицата в онзи коридор - Ройс пришпори коня си надолу по склона.

Глава 6

Откровения на лунна светлина

- Търсил си ме, вуйчо? - принцеса Ариста нахлу в кабинета му. Следваше я телохранителят й Хилфред, който послушно остана при вратата. Все още бе облечена жалейно; този път носеше елегантна черна рокля със златист корсаж. Стоеше царствено изправена, с вдигната глава.

Ерцхерцог Пърси Брага се изправи с влизането й.

- Да, имам някои въпроси за теб - отново зае мястото си зад бюрото. Също бе облечен в черно. Жакетът, наметалото и шапката му бяха от тъмно кадифе, което открояваше още по-силно златния му медальон. Очите му показваха, че сънят не е сред вижданите наскоро от тях нещо, а от лицето му все по-уверено надничаше небръсната четина.

- Така ли? - изгледа го ядосано тя. - И откога главният канцлер привиква действащата кралица, за да отговаря на питанията му?

- Няма доказателства за смъртта на брат ти, Ариста. Все още не си кралица.

- Няма доказателства? - тя отиде до масата, върху която бяха разхвърляни карти на кралството. Бяха обсипани със знаменца, указващи местоположението на патрули, гарнизони и роти. Вдигна замърсената роба, която видя там; бе украсена със соколовия герб на Есендън. Подавайки пръсти през дупките в гърба, тя я хвърли на бюрото му.

- А как ще наречеш това?

- Роба? - отвърна сухо ерцхерцогът.

- Тя е на брат ми и тези дупки ми изглеждат, като че върхът на стрела или кинжал би поддържал отлично разбирателство с тях. Двамата, които са убили баща ми, са погубили и Олрик. Хвърлили са тялото му в реката. Брат ми е мъртъв, Брага! Единствената причина, поради която още не съм наредила коронацията си, е спазването ми на указания траурен период. Той скоро ще изтече, така че внимавай как ми говориш, вуйчо, да не би да забравя за роднинството ни.

- Докато нямам тялото му, Ариста, трябва да считам брат ти за жив. Като такъв, той все още е законният владетел и ще продължа да се опитвам да го намеря с всички сили - въпреки твоята намеса. Дължа го на баща ти, който ме назначи на тази позиция.

- Ако не си забелязал, баща ми е мъртъв. Трябва да отдаваш повече внимание на живите, или няма да останеш главен канцлер на Меленгар за дълго.

Брага започна да казва нещо, сетне спря, за да си поеме дъх.

- Ще отговориш ли на въпросите ми или не?

- Давай, питай. Ще реша, след като ги чуя - тя небрежно отиде до масата с карти и приседна, кръстосвайки крака в глезените, като разсеяно изучаваше ноктите си.