Конспирация за короната

- О. Надявах се да видя някоя. И тях ли държат под ключ като съкровищата?

Ейдриън и останалите се изсмяха.

Майрън ги погледна озадачен, сетне сви рамене.

- Дори и така, това е прекрасно. Има толкова много за гледане! Каква е тази миризма? Не е храна, нали?

- Дим от лула - обясни Ейдриън. - Пушенето явно не е било особено популярно в манастира.

Половин дузина маси изпълваха стаичката. Леко крива камина с окачени над нея сребърни халби заемаше едната стена. До нея стоеше барът, построен от груби и недовършени дървени трупи с кора. Имаше около петнадесет човека, неколцина от които изгледаха новодошлите с мимолетен интерес. Повечето бяха груба стока - дървари, работници и пътуващи калайджии. Димът идваше от групица грубияни, разположили се близо до бара; облакът му се стелеше на нивото на очите и издаваше остър аромат, който се смесваше с миризмата на горящо дърво в камината и сладкото ухание на печен хляб.

Ройс ги отведе до празна кръгла маса в близост до прозореца, от която можеха да виждат конете.

- Ще ни поръчам нещо - предложи Ейдриън.

- Прекрасно място - оповести Майрън, а очите му обхождаха стаята. - Толкова много се случва; толкова много разговори. Да се говори по време на ядене бе забранено в манастира, така че винаги цареше гробно мълчание. Разбира се, заобикаляхме това правило, като общувахме със знаци. Това влудяваше абата, защото се очакваше да се фокусираме върху

Марибор, но понякога се налагаше да помолиш някого да ти подаде солта.

Щом Ейдриън достигна бара, усети някой да се притиска заплашително в него.

- Трябва да си по-внимателен, приятелю - чу се тих шепот.

Ейдриън се обърна и се изкикоти, когато видя кой е.

- Не ми се налага, Албърт. Имам си сянка, която ми пази гърба -Ейдриън посочи към промъкналия се зад виконта Ройс.

Албърт, който носеше мръсно, окъсано наметало с вдигната качулка, се обърна с лице към навъсения Ройс:

- Просто исках да се пошегувам.

- Какво правиш тук? - прошепна крадецът.

- Крия се... - започна Албърт, но замлъкна при приближаването на носещия кана пенеста бира и четири халби кръчмар.

- Ял ли си? - попита Ейдриън.

- Не - Албърт погледна с копнеж каната.

- Мога ли да поръчам още една халба и още една порция? - обърна се към здравеняка зад бара Ейдриън.

- Разбира се - отвърна кръчмарят и добави още една чаша. - Ще ви донеса храната, когато стане готова.

Върнаха се на масата, следвани от виконта. Албърт любопитно изгледа Майрън и Олрик.

- Албърт Уинслоу, наш познат - представи го Ейдриън, докато ви-контът си придърпваше стол. - Това са.

- Клиенти - прекъсна го бързо Ройс, - така че без разговори по работа, Албърт.

- Бяхме извън града. пътувахме през последните няколко дни - каза Ейдриън. - Нещо интересно из Медфорд?

- Доста - каза тихо Албърт, докато Ейдриън наливаше пивото. -Крал Амрат е мъртъв.

- Наистина? - Ейдриън се престори на изненадан.

- „Розата и бодилът“ е затворена. Войници преровиха Долния квартал и завлякоха неколцина в затвора. Малка армия обгражда замъка Есен-дън и входовете в града. Измъкнах се тъкмо навреме.

- Армия около замъка? За какво? - попита Олрик.

Ройс му направи знак да замълчи:

- Ами Гуен?

- Тя е добре, мисля - отвърна Албърт, хвърляйки любопитен поглед към Олрик. - Поне когато напуснах. Те я разпитваха и подбраха няколко от момичетата й, но нищо повече. Тя се притесняваше за вас. Струва ми се, че ви очакваше да се върнете от... пътуването... преди дни.

- Кои са „те“? - попита Ройс, а гласът му бе няколко градуса по-студен.

- Ами, много от тях бяха кралски стражи, но си имаха и цяла група нови приятелчета. Спомняш ли си онези странници, за които си говорихме преди няколко дни? Движеха се заедно с кралските стражи, така че трябва да са работели за принца, бих си помислил - Албърт отново хвърли поглед към Олрик. - Претърсваха целия град и разпитваха за двойка крадци с база Долния квартал. Тогава се изпарих. Напуснах града и се отправих на запад. Навсякъде бе същата работа. Гъмжи от патрули. Обръщаха надолу с главата странноприемници и таверни, изкарвайки хората на улицата. Досега бях една стъпка пред тях. За последно чух, че са въвели полицейски час в Медфорд.

- Значи, продължи да вървиш на запад? - попита Ейдриън.

- Докато се озовах тук. Това е първото място, което не е било пре-тършувано.

- Което обяснява навалицата - вмъкна Ейдриън. - Мишките напускат потъващия кораб.

- Да, много хора прецениха, че Медфорд вече не е толкова дружелюбно място - обясни Албърт. - Прецених, че мога да се завъртя тук няколко дни и сетне да се върна и тествам водите.

- Нещо за принца или принцесата? - попита Олрик.

- Нищо конкретно - отвърна Албърт. Отпи, очите му се задържаха на принца.

Задната врата на хана се отвори и влезе гърчава фигура. Бе мръсен, облечен в окъсани дрипи и шапка, на която повече щеше да отива да се нарича чувал. Притискаше малка кесия до гърдите си и се спря само за миг, очите му обходиха стаята нервно. Бързо отиде зад бара, където кръч-марят напълни торбичка с храна в замяна на кесията.