Конспирация за короната

Притеснението се превърна в паника и принцът започна да крещи заповеди за освобождението им. Нямаше отговор, никакъв звук от отваряне на врата или приближаващи се стражи, които да ги придружат до изхода. Всички (освен магьосника) изглеждаха притеснени. Олрик кършеше ръце, а Майрън така се беше вкопчил в перилата на балкона, като че ако се пуснеше, щеше да отхвърчи.

- Значи все пак е било капан - каза Олрик. Обърна се към Ройс. -Извинения за усъмняването ми в уместната ти параноя.

- Дори и аз не очаквах това. Може би има друг изход - Ройс приседна на една от пейките и лицето му придоби същото замислено изражение, както когато бе съзерцавал входа на затвора.

За известно време всички помълчаха. Накрая Ейдриън се приближи до Ройс и прошепна:

- Добре, приятел, тук е мястото, където ми казваш, че имаш този прекрасно неочакван план за измъкване.

- Имам един, но изглежда почти толкова ужасяващ, колкото алтернативата.

- Какъв е той?

- Правим каквото ни каже магьосникът.

Погледнаха надолу към небрежно седналия в стола. Сега робата му изглеждаше с малко по-различен оттенък на синьото. Ейдриън повика останалите и обясни плана на Ройс.

- Може ли това да е трик? - запита тихо Олрик. - Чиновникът ни предупреди да не правим нищо, което той ни каже.

- Имаш предвид любезния чиновник, който прибра моста и отказва да ни пусне? - отвърна Ройс. - Не виждам алтернатива, но ако някой от вас има друга идея, готов съм да я изслушам.

- Просто бих искал да усетя сърцето си отново - каза Майрън, притиснал длан към гръдта си. - Това е притеснително. Почти се чувствам като мъртвец.

- Ваше Височество?

Олрик погледна намръщено към крадеца.

- За протокола - не ви бива особено за кралски закрилници.

- Първи ден ми е - сухо отвърна Ройс.

- И вече съм запрян в безвремие. Потръпвам само при мисълта какво би било, ако имаше цяла седмица.

- Слушайте, не виждам да имаме избор - каза им Ройс. - Или правим каквото той ни казва и се надяваме, че ще ни измъкне, или се примиряваме с цяла вечност под съпровода на това отвратително пеене.

Печалният хор бе толкова окаян, че Ейдриън предусещаше неминуемата лудост, която щеше да му докара. Опита се да не му обръща внимание, но подобно на Майрън воят извикваше в паметта му мъчителни спомени. Видя разочарованието на бащиното си лице, когато се записваше в армията. Видя покрития с кръв тигър, който се задавяше с кръв, до-като стотици крещяха: „Галенти!“ Бе взел решение. Всичко бе по-добре от алтернативата да остане тук.

Ройс се изправи и се върна на балкона, под който магьосникът изчакваше спокойно.

- Приемам, че ако ти помогнем да избягаш, ти ще се погрижиш и за нашето измъкване?

- Воистина.

- И няма начин да определим дали казваш истината?

Магът се усмихна:

-Не.

Ройс въздъхна тежко.

- Какво трябва да направим?

- Твърде малко. Принцът ви, този пресен и своенравен крал, трябва малко поезия да рецитира.

- Поезия? - Олрик избута Ейдриън, за да се присъедини към Ройс на балкона.

Магьосникът се изправи и срита стола си, за да разкрие четири стиха, грубо надраскани на пода.

- Удивително е каква красота може времето да въздаде - рече магът с видима гордост. - Говори: и ще бъде така.

Ейдриън тихо прочете ярко осветените редове от лъча.

Като владетел царството, пазител на ключове, по заповед съветник хвърлен бе в затвор гробовен.

Несправедливо бе и иде време да створим порти, та душа да се възземе.

По силата на дадений ми дар, по родно право, че съм господар.

Така произнасям следния закон, свободен е затворникът Есрахаддон.

- Как е възможно това? - запита Олрик. - Нали каза, че магии не действали тук.

- Воистина, а тий не си вълшебник. Тий само ми даваш свободата, каквото право законите позволяват на владетеля на земята - закони, издигнати много преди раждането на Меленгар; закони, погрешно преценили дълготрайността на властта и кой може да я носи - тук и сега това си тий. Тий си законният и неоспорим владетел на тази земя и като такъв, ключалките можеш да отвориш. Че тук резетата се вдигат с думи на магия - думи, които през времето са променили значението си.

Този затвор, въздигнат на нявга собственост на имперската мощ земя, в отсъствие на императора подви коляно пред патриарха на нифрон-ската църква. Сега сред тези стени нито песъчинка не е отронила времето, ни бе разклатена от гърма на войните. Армии маршируваха, земи се разделяха; империята изоставена на капризите на пълководците. Сетне в кървава борба тези хълмове родиха Меленгар, автономно кралство под подобаващ крал. Тий, добри ми Кралю на Меленгар, имаш силата да справиш грешното, тъй дълго за истина представяно. Девет века прах ума погребват, кралю, че тези тъмничари забравили са собствените руни да четат.

В далечината Ейдриън дочу триенето на камък в камък. Голямата врата извън килията се отваряше.

- Изречи тези думи, милорд - и ще сложиш край на деветстотин години несправедлив запор.

- Как ще ни помогне това? - запита Олрик. - Мястото е пълно с пазачи. Как това ни измъква?

В далечината магьосникът се усмихна широко: