Конспирация за короната

Майрън огледа стаята и вдигна глава към невидимия таван с измъчено изражение:

- Това пеене ми напомня за абатството, за пожара, като че отново ги чувам да пищят.

Ейдриън леко постави ръка върху рамото му.

- Игнорирай го - каза му Ройс и сетне се обърна към Олрик.

- Трябва да говориш с него. Не можем да си тръгнем, докато не го сториш. Сега върви и го питай това, което дойде тук да узнаеш.

- Какво да кажа? Имам предвид, ако той наистина е, знаеш, магьосник от Старата империя, как да се обърна към него?

- Питай го как е - предложи Ейдриън. Това бе посрещнато с усмивка от страна на Олрик. - Не, наистина, погледни долу. Той има само един стол. Няма книги, карти, нищо. Миналата зима за малко да полудея от скука в „Розата и бодилът“ по време на една виелица. Как мислиш е прекарал хиляда години просто седейки на стол?

- И как да не си загубиш ума, докато слушаш това непрекъснато? -добави Майрън.

- Добре, измислих нещо - Олрик се обърна към магьосника. - Извинете, сър - Мъжът на стола бавно повдигна глава и премигна от ярката светлина. - Поднасям извинения за безпокойството. Аз съм Олрик Ес...

- Добре зная кой си ти - прекъсна го Есрахаддон. Тонът му бе отпуснат и спокоен, а гласът му: нежен и успокояващ. - Гдей сенстра ти?

- Моята какво?

- Сенстра ти, Ариста?

- О, сестра ми.

- Сес-тра - произнесе внимателно магьосникът и въздъхна, поклащайки глава.

- Не е тук.

- Защо не е дошла?

Олрик погледна първо към Ройс, сетне към Ейдриън.

- Тя ни помоли да дойдем вместо нея - рече Ройс.

Поглеждайки към крадеца, магьосникът запита:

- А кой си тий?

- Аз? Никой - отвърна Ройс.

Есрахаддон сви очи и повдигна вежда.

- Може би, може би не.

- Сестра ми ми заръча да дойда тук и да говоря с теб - каза Олрик, насочвайки вниманието на магьосника обратно към себе си.

- Знаеш ли защо?

- Аз бях тоз, що я накара да те спрати.

- Чиста работа, като се има предвид, че си заключен тук - забеляза Ейдриън.

- Чиста? - запита Есрахаддон. - Възнамеряваш да чистиш ли? Не сзирам мръсотия връз материята.

Останалите се спогледаха объркано.

- Не мислете за това. Ариста ме даряваше с присъствието си красиво за около година, макар трудно да определях движението на слънцето от таз почернена дупка. Ученик на Изкуството смята се тя, но училища за магьосници вашият свят не търпи. Това нежелание я доведе да търси съвета ми. Накара ме да я науча уменията давн забравени. Сред тези четири стени заключеник, дорде времето изтича изсред пръстите небезпокоено, с нищ освен гласа ми собствен да ме свеселява. И приех аз от съжаление. Вести от новия свят твоята принцеса ми предаде. Аз, в замяна, обсипах я с дарове - дарове на знание.

- Знание? - запита Олрик притеснен. - Какъв тип знание?

- Дреболии. Не бе ли неотдавна баща ти болен? Лочевна попара научих я да справи.

Останалите го изгледаха объркано. Погледът на Есрахаддон ги изостави. Той изглежда търсеше нещо.

- Но другиг го нарече тя. Беше... - лицето му се изпъна от концентрация, докато накрая се намръщи и поклати глава.

- Лечебна отвара? - попита Майрън.

Магьосникът изгледа монаха внимателно.

- Воистина.

- Научил си я да направи отвара за баща ми?

- Страховито, нали? Такъв дявол като мен да трови краля твой. Ал' не отрова или спрострител на смърт бе то. С идентична мисъл бе и тя и предизвика ме тъй, дето всеки да отпие от същата чаша да докаже липса на вреда. Не рога сдобихме, ни смърт посети, но твоят васал подобри състоянието си след приемство.

- Това не обяснява защо Ариста ме изпрати тук.

- Смърт дома ли твой е посетила?

- Откъде знаеш? Да, баща ми бе убит - каза Олрик.

Магьосникът въздъхна и кимна.

- Аз предупредих, дето проклятие страховито виси над семейната тий съдба, но да чуе сестра ти не щя. Но все накарах я аз да те изпрати тук, що случи ли се смърт ил' инцидент сполети рода на Есендън.

Есрахаддон преднамерено се вторачи в Ейдриън, Ройс и сетне Май-

рън.

- Безвинно обвинени твоите друзи ще да са? Че тъй я посъветвах ази - доверни са сал онези, нарочени за дейности най-гнусни.

- Значи знаеш кой е убил баща ми?

- Име нямам, ни съм ясновидец. Но ясен е лъкът, от който изхвърча стрелата. Отецът твой умря от ръката на съюзник на противника, що ме държи.

- Нифронската църква - прошепна тихо Майрън, но магьосникът чу и очите му огледаха монаха още веднъж.

- Защо й е на църквата да убива баща ми?

- Че глухи и слепи са страстите человешки щом миризма е сетена. Внимават те и слушат добре тез стени, а дордето акт благомъдър с намерение благотворно имах аз, тъмничарите ми решиха, че ръката ми ссочва баща ти за Наследник на Новрон.

- Почакай малко - прекъсна го Олрик. - Църквата не иска да убие наследника. Цялата им екзистенция се върти около това да го възстановят на трона и да се положи началото на Новата имперска ера.

- Хиляда лета не делят истина от лъжа. Смърт нарочена и търсена за кръвта на бог. Туй истинската причина за запора ми е.

- И защо е това?