Конспирация за короната

- Сам, занемен и погребан дълбоко, прикован към каменен гроб съм държан. Че аз стоя свидетел на подмяната на истината, единствен светил-ник в безкрайна тъма. Църквата, тоз бастион на вярата, дяволската змия, сцеди живота от императора и семейството му - всички без един. Намери ли се наследник, доказателства ще покажа и против клевета. Че аз бях този, който се бори в защита на нашия повелител.

- В известния нам вариант, ти си този, който убил имперското семейство и си отговорен за разрухата на империята - каза Ейдриън.

- Отгде се е такава приказка явила? От влечугавий език на митроса-ни змии? Вярвате ли вий, че такава сила се крие у един човек?

- Какво те кара да мислиш, че са убили императора? - запита Олрик.

- Не е въпрос или догадка. Не предположение изказвам аз, а спомен - пресен като вчера. Аз зная. Там бях и този бях, що свободи единствения син на императора от гибел в набожни ръце.

- Значи искаш да ни кажеш, че си живял по времето на императора? Очакваш да ти повярваме, че си на над деветстотин години? - запита Ройс.

- Ти за съмнение говориш, но никакво нямам аз. Въпрос зададен и въпрос отвечан.

- Това е просто въпрос, колкото това е просто затвор - отвърна Ройс.

- Все още не разбирам какво общо има това с баща ми. Защо църквата би го убила?

- Запазен жив по сили на магьосване съм аз, че сал аз наследника мога откри. Тези змии гледат и се надяват да се схлъзна и дам в ръцете им плода на Новрон. От любезност интерес към баща ти проявих; и в бързина да отърве натоварени души от следима вина уби църквата баща ти. Множи се кръвта да багри виновните ръце. Не го очаквах - но чудех се над злата им жажда, че Ариста предупредих от опасност и поличби зли.

- И затова си искал да дойда тук? Да ми обясниш това? Да ме накараш да разбера?

- Не! Наистина сзовах те аз, но за цел по различен път.

- Каква?

Магьосникът ги погледна; изражението му разкри лек оттенък на веселост.

- Бягство.

Никой не каза нищо. Майрън се възползва, за да седне на каменната пейка зад него и прошепне на Ейдриън:

-Беше прав. Животът извън абатството е много по-интересен от книгите.

- Искаш да ти помогнем да избягаш? - запита Ройс невярващо. Разпери ръце и посочи заобикалящата го крепост. - Оттук?

- Наложной.

- Йощ още невъзможно. Измъквал съм се от редица трудни ситуации, но не и от нещо подобно.

- И с малко си наясно. Мерките от теб съзрени са дреболии. Стени, пазачи и крепост са грижа последна. Съзри какви вълшебства сковават ме! Вълшебни ключалки пазят вси врати тук и чезнат като дим и сън с минаване. И мостът също, че вече се е загубил. Вижте сами - счезнал.

Ройс повдигна скептично вежда.

- Олрик, трябва ми пръстена ти - принцът му го подаде; крадецът се изкачи и изчезна в тунела. След няколко минути се върна и подаде пръстена обратно на Олрик. Леко кимна, с което потвърди вече подозираното от Ейдриън.

Боецът насочи вниманието си обратно към магьосника и той продължи.

- Мизерия донасят и руните по стените занданни. Магия предпазва престъпния камък, който нито сила на удар, ни ум на магия може да разпука в омразната клетка. Туй е, дето чувате като извратена хармония, погребално хленчене, що мъчи ухото. Сред тези символи не друга магия вирее. И още повече, що може да лиши надеждата и зарази ума, че времето само лежи заробено в омразната му хватка, словено тъй бездвижно. Затуй годините като вълни минават, без да допрат пещерата, ни обитатели. В компанията ми не сте старели нито миг. Не ще гладувате или жадувате -не повече, откол преди да влезете. Възмутително постижение, шедьовър на колосален подвиг, за една душа построен.

- Моля? - запита Олрик.

- Той казва, че тук не може да се прави магия и... и... че времето не тече - обясни Майрън.

- Не вярвам това - каза Олрик.

- Сложи на гръдта си ръка и сдири мярката на сърцето си.

Майрън прекара пръсти около гърдите си и тихо изпищя.

- И с всички тези препятствия очакваш да ти помогнем да избягаш? - запита Ейдриън.

Дяволита усмивка бе отговорът на магьосника.

- Макар да си умирам да попитам как - рече Ройс, - се чувствам още по-задължен да попитам защо. Ако са си дали толкова труд да те запечатат тук, ми се струва, че са имали добра причина. Каза ни каквото искахме да чуем. Приключихме. Така че защо бихме били толкова глупави да се опитваме да ти помогнем да избягаш?

- Малък избор съществува за избиране.

- Имаме много възможности - храбро контрира Олрик. - Аз съм кралят и командвам тук. Ти си този, който е безсилен.

- О, не аз запречвам пътя ти, о, принце. Ти разбираш правилно, аз съм безпомощен - окован в безсилие затворник. Но с нашите тъмничари трябва да разрешиш спор. Дорде всяка се дума записва и премерва, провикни се да те пуснат и поздрави тишината, що ще последва. Викай - и чуй ехото неотговорено. Затворен с мен сред зидовете на смъртта те искат.

- Но ако слушат, значи знаят, че аз не съм наследника - каза Олрик, но храбростта в гласа му бе изчезнала.

- Викни и виж чия истина надвива.

Притеснението на Олрик се появи на лицето му докато първо гледаше към Ейдриън, сетне към Ройс.

- Може да е прав - каза тихо крадецът.