Конспирация за короната

Спомням си, че го гледах в премиерния уикенд. Не очаквах нищо и се колебаех между него и анимацията Магьосници... Имаше публикувано само едно ранно ревю, кратък текст в Детройт Нюз, което го обвиняваше в липса на оригиналност и употреба на всички възможни филмови клишета, но все пак добавяше, че филмът бил изненадващо забавен. Коментарът за клишетата наклони везните в негова полза. Не бях особен почитател на мрачния реализъм на „Шофьор на такси“ и „Среднощен каубой “. Харесвах старите филми, онези от времето на детството, кога-то бях прекалено малък, за да ида на кино и сега гледах по телевизията. Когато филмът свърши и се заточиха финалните надписи, в главата ми имаше една мисъл - това се казва филм.

Видях същия сценарий до известна степен да се развива и в света на фентъзито. Този път бяха поредица романи от нов автор, допуснал непростимата грешка да напише история, използвайки всяко възможно клише. Това бе историята на младо момче, орисано да унищожи зъл мрачен повелител и спаси света от разруха. Дори съдържаше стар ментор, който да го напътства и шайка забавни другари (подобно на Междузвездни войни). Според протръбяваната настройка на читателите, книгите би трябвало да бъдат смехотворни. В сериозни времена хората не искат да четат за вършещите добрини с щастлив завършек. Би трябвало да бъдат представени като старомодни реминисценции от най-лошия вид. Наместо това, днес във Флорида има парк Хари Потър.

Значи трябва да се зачудя каква е работата?

Мой приятел - начеващ писател - работеше върху книга, в която говореща котка играеше важна роля. Той представи част от нея на писателска работилница и преобладаващите мнения бяха, че това е клише - старо като „Алиса в страната на чудесата “. Впоследствие той беше депресиран и на по чашка ме запита дали историята му изобщо си струва публикуването, тъй като без котката не би се получила. Казах му, че котката не е от значение. Важно е единствено историята да е добра и сносно написана.

Не мисля, че хората толкова ненавиждат да четат еднакъв тип истории, просто мразят да четат лошо написани такива.

Съществуват неизброими начини, по които да се комбинират идеи. Ако фабулата е добра, ако читателят се интересува от образите, ако обстановката е представена достоверно, тогава няма значение дали разказва за говорещи котаци или орисани да победят зъл чародей момчета. Да се опитваш да създадеш нещо съвсем оригинално е като да пишеш симфония с изцяло нови ноти.

Не е необходимо, а дори и не съм сигурен дали е възможно.

Някои ми казват, че трябва да променям названията на нещата, за да направя света по-уникален, по-малко общ, но аз избирам да пиша за елфи и джуджета, крале и кралици, замъци и църкви точно, защото всеки знае какво са - не се налага да обяснявам. Колкото по-малко време се налага да отделям за разяснение на основни неща от моя свят, толкова повече време ми остава да предам интересна история, а от читателите се изисква далеч по-малко усилие да си представят себе си като част от света.

Как бе публикуван?

Както споменах, не планирах издаване. Бях оставил това зад гърба си. Но исках книгите ми да бъдат четени. Всички автори искат. Първоначално ги показах на неколцина приятели и те предвидимо изразиха удоволствието си. Но от приятели друго не бих и очаквал.

Споменах, че дъщеря ми страда от дислексия. Това означава, че има някои чудатости. Лесно се разсейва от фона на компютърния екран, при отворена врата или оставена светлина в друга стая. Когато приключих „Конспирацията за короната“, й предоставих куп страници с големина осем и половина на единадесет инча с двойна разредка, а тя ме изгледа сякаш съм побъркан.

-Не мога да чета така... каза, че ми пишеш книга. Трябва ми подвързия; трябват ми по-малки страници.

Аз само въздъхнах.

Някой, който е чел блога ми или е чел/слушал някое от другите ми интервюта, знае, че жена ми е движещата сила зад писането ми. Тя е изключително компетентен човек, който ще преодолее всяка пречка - дори нещо толкова обезсърчително като публикуването. Освен това е и страхотна бизнесдама. Така че когато най-сетне реших да дам на издаването още един шанс, бях подготвил плана си добре. Написах отвратително запитващо писмо и го показах на жена си, придружено с нелепия план да го пращам на различен посредник всеки месец.

- Сериозно ли? - тя ме погледна с вдигната вежда. - Изпрати ми копие да го пренапиша и се върни на редактирането си. Аз ще се заема с това.

Да!, помислих си. Сега може и да имам шанс.