Копринената паяжина

— Да. Обичам те, Катлийн, обичам те с цялото си сърце, повече от живота си — отпусна се върху нея, обгърна я, с наслада вкуси от голотата й. Устните му я целуваха, а ръцете му галеха коприната под тях.

— Обичам те, Ерик.

— Обичам те, Катлийн.

Тялото му бавно се сля с нейното. Любовният им акт не познаваше граници, но сега той беше нещо много повече от физическо сливане. Този път знанието за пълното обвързване на другия му придаде нова сила. Не само телата им, но и душите им се сляха в пожара, който ги изгаряше отвътре…

Джордж тихо отвори вратата и надникна в стаята.

— Там са — съобщи той на любопитната Алис, която напразно се опитваше да погледне над рамото на съпруга си. — Сгушили са се и тримата в едно легло.

Тримата в леглото не усещаха, че ги наблюдават. Спяха, обърнати в една посока. Ерик спеше с опъната над Катлийн ръка — дланта му лежеше върху рамото на сина им, който се беше свил до майка си.

— Те си принадлежат един на друг — не е ли чудесно, че са най-сетне заедно? — прошепна Алис, докато Джордж тихо затваряше вратата.

— Да, така е. Права си.