Кошерът на Хелстрьом

Дипиъкс се зае да изучава повърхността му през бинокъла. Беше малко по-висок от мъжете в кабината и очевидно доста тежък. Изработен бе от дърво, поне така изглеждаше и бе прихванат с няколко метални обръча.

Пощенска доставка? Но какво биха могли да доставят в чифлика в подобен контейнер?

Хелстрьом разполагаше със собствен камион, с който да пренася всичко, което му е необходимо до чифлика, ала същевременно не се тревожеше, че един контейнер събира праха зад оградата. Може би нямаше нищо необичайно в тази доставка. В досието на Агенцията беше събрана огромно количество информация за филмовата компания на Хелстрьом. Същата тази „Корпорация Н. Хелстрьом“, на която Хелстрьом бе едновременно управител и притежател. Знаеше се, че заснема документални филми за насекомите. Случвало се бе някои от тези филми да бъдат закупени от други, далеч по-могъщи филмови компании в Холивуд и дори Ню Йорк. Всичко това изглеждаше съвсем естествено, стига да не се налага да клечиш на един хълм, сред гъсти шубраци и да се чудиш защо ли човекът, който го е правил преди теб, е изчезнал. Какво ли е станало с Портър? Защо Меривейл не желаеше да се заемат официално с издирването му?

Имаше още нещо недоизказано в тази операция Хелстрьом.

Защо не се обръщаха за съдействие към самия него?

6

„Из Кошерния наръчник: Съществува изключително тясна взаимовръзка между екологията и еволюцията, тя оказва влияние върху органичните промени сред определен животински вид и се влияе най-вече от гъстота на популацията. В процеса на адаптация ние ще повишаваме поносимостта си към пренаселването и не след дълго ще можем да толерираме гъстота от десет, до двадесет пъти по-висока от тази, която сега смятаме за гранична. Именно по-този начин ще спечелим в борбата за оцеляване.“

Напрегнато очакване цареше в заседателната зала, когато на вратата се появи Дзюл Перюджи и се настани в креслото на Шефа. Той погледна крадешком часовника си, докато поставяше куфарчето на масата: 5:14 следобед. Въпреки че беше неделя, в залата присъстваха всички членове от управителния съвет на Агенцията — десетина мъже и една жена.

Без каквото и да било встъпление Перюджи премина направо на въпроса:

— Денят бе изключително натоварен. На всичко отгоре, Шефа ме повика само преди два часа и ми нареди да ви прочета този доклад. Той самият трябва да се заеме с някои по-важни въпроси.

Перюджи плъзна поглед по масата. В залата цареше пълна тишина. Прозорците бяха закрити с плътни, сиви завеси и през тях прозираше бледа, хладна светлина, сякаш се намираха някъде под водата.

Ако се изключат няколко нервни покашляния, всички бяха приели без възражения промяната.

Перюджи разтвори куфарчето пред него и извади цялото налично съдържание — три тънки папки.

— Вече имахте възможността да се запознаете с документите по случая Хелстрьом — продължи той. — Шефа ме уведоми, че ви ги е предоставил преди три седмици. Вероятно за вас ще представлява интерес новината, че най-сетне успяхме да дешифрираме кода от страница 17 на оригиналния текст. Нашите специалисти окачествиха същия този код като доста интересна идея, основаваща се на четирицифрена конфигурация, взаимствана от подредбата на информация в ДНК. Много изобретателно.

Той се покашля, извади един лист и го прегледа.

— Отново става дума за Проект 40, но този път, съвсем недвусмислено в смисъл на оръжие. Точният израз е „жило, което ще спомогне нашите работници да властват над целия свят“. Мисля, че не може да има съмнение.

— Шикалки! — възкликна един мъж от дъното на залата. — Този Хелстрьом се занимава с филми. Това може да е част от някакъв сценарий.

— Но има още — рече Перюджи. — В документа се дават инструкции за създаването на затворен обменен кръг, който според нашия човек във Вашингтон е напълно осъществим. Той беше доста развълнуван от идеята и я нарече „поредното парче от мозайката“. Според него крайната картина е още доста неясна, трудно е да се определи и мястото на този обменен кръг в нея. В закодираната част става дума за още нещо.

Перюджи млъкна за миг, за да подсили ефекта от думите си и отново огледа присъстващите.

— Тук съобщението е съвсем конкретно. Нарежда се на приносителя на документа да предава бъдещите си доклади чрез един определен човек във Вашингтон. Името на човека е споменато. Това е сенаторът, чиято дейност веднъж вече обсъждахме.

Перюджи с мъка сдържа смеха си. Реакцията на присъстващите бе точно такава, каквато предполагаше Шефа. Беше успял да завладее вниманието им, нещо което рядко се случваше в тази зала на гиганти.