Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

— Неговият адвокат и юридически съветник, както сама сте прочела, е роден във Фостървил. А това е малък град. Тук дори едно куче не можеш да попиташ дискретно за друго.

— Хъммм.

Перюджи погледна към документите, подредени на бюрото пред него. Тя разбира се знаеше, както и всички останали, че не той казва цялата истина. По-важното бе, че не се досеща за действителното положение на нещата. Оставаха й само безпочвените подозрения.

— Някой от нашите хора срещал ли се е с Хелстрьом?

Перюджи вдигна учудено глава. Защо й бяха позволили тъкмо на нея да води разпита? Наистина странно.

— Както може би знаете, Шефа има връзки с вице-президента на банката, която се занимава с финансовите въпроси на филмовата компания, разпространяваща продукцията на Хелстрьом. Та този президент от време на време се среща с Хелстрьом. Разполагаме и с неговия доклад, който не след дълго ще ви бъде предоставен.

— Значи банката не работи за собствената компания на Хелстрьом?

— Не.

— Някакви опити на линия на нашите швейцарски връзки?

— Не разполагаме с никакви убедителни доказателства за извършено престъпление, следователно не бихме могли да получим достъп до банковата информация в Швейцария. Въпреки това, продължаваме да правим постъпки.

— Какви са впечатленията на вице-президента от срещите с Хелстрьом?

— Че е човек, способен в своята област, доста затворен, с редки енергични изблици, когато стане дума за неща, които го интересуват — особено по въпроси на екологията.

— Какви възнаграждения е определил Хелстрьом за подчинените си?

— Нищо повече от обичайното за бранша, но за някой от тях не разполагаме с данни за декларираните данъци.

— А двете жени от управата на компанията?

— По всичко изглежда, че те му служат за нещо друго, но не и за пари. Предполагаме, че живеят в чифлика, но не са декларирали никакви приходи. Този въпрос също следва да бъде проучен. Според сведенията, с които разполагаме, засега филмовата компания не носи никаква печалба. Дори и да разполагат с някакви средства, изглежда че ги влагат в напълно легална образователна дейност.

— Може би чифликът е някакъв вид прикрито училище?

— Не е изключено наистина да става дума за обучение по кинематография и екология. Това предположение също се споменава в доклада.

— Споменавало се — повтори тя, с безизразен глас. — Не можем ли да поискаме извършването на инспекция — на техниката, сградите и прочие? Все трябва да има някаква подобна възможност, предвидена в орегонското законодателство.

— Подобна инспекция е извършвана само от местните власти и тя естествено следва да бъде подложена на съмнение. При първа възможност ще опресним информацията.

— А хората от техническия персонал на Хелстрьом, оператори и други — известни ли са в своя бранш?

— Работата им е била оценявана високо и преди.

— А самите хора — дали са се радвали на популярност?

— Може да се каже.

— Какво може да се каже?

— Този въпрос едва ли е от особено значение, освен като възможност за нови проучвания. Според нас, малко са онези успели в работата си професионалисти, които да се радват на признание от колегите си в бранша. По-скоро отношението към тях е на зле прикрита враждебност. В конкретната ситуация популярността и всеобщото уважение нямат почти никакво съществено значение, освен че биха могли да говорят за компетентност или да са условие за допълнителна печалба.

— И колко често е пътувал Хелстрьом, откакто е написан този доклад?

— Едно пътуване до Кения и два пъти до Стенфорд.

— Отсъства ли в момента?

— Вероятно. За по-сигурно ще трябва да потърся справките от последните дни. Вече ви съобщих, че отскоро изпратихме нова група за следене. Така че, скоро ще разполагате с най-нова информация.

— Съдейки по предишните ви доклади, той е отсъствал от чифлика за периоди от две седмици до един месец. Кой се разпорежда с магазина, докато него го няма?

— Все още не знаем.

— Доколко изкъсо сте го следвали по време на пътуванията му?

— Прегледахме внимателно багажа му, но открихме само камери, филми, технически принадлежности, документи и прочие. Основната тема, за която най-често ставаше дума в сценариите бяха насекомите. Очевидно притежава обширни познания в тази област. Но не открихме нищо инкриминиращо.

— А защо вие не му подхвърлихте нещо подобно?

— Безсмислено е, като се има пред вид неговото положение и образование. Твърде много хора ще се вслушат в протестите му.

Тя се облегна назад и потъна в размисъл.

— Не сме доволни от доклада — заяви накрая. — Ще информираме за това Шефа. Все някъде в цялата тази история трябва да има скрита изгода.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза