Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

„Не били доволни!“ — мислеше си Перюджи докато потропваше нетърпеливо по черната тапицерия на таксито. Но се страхуваха, а за момента това бе напълно достатъчно. Ако данните за Проект 40 се окажеха верни, ако наистина този път водеше там, където се надяваха че води двамата с Шефа и тъкмо заради това бяха пропуснали да го споменат в доклада, тогава за всички, дори и за Дзюл Перюджи щеше да има огромна изгода. Разбира се, крайният резултат едва ли би могъл да се използва в оръжейната промишленост. Приборът излъчваше твърде много топлина. Но при ниски температури тази топлина можеше да се използва за преработка на метални и пластмасови суровини. В най-лошия случай откритието щеше да преобрази до неузнаваемост металургията, намалявайки шеметно досегашните разходи в тази област. А нима това не беше изгода?

8

„Из инструкцията за работници-специалисти: Ние използваме езика на Външните, но влагаме в думите свое значение. Изключително важно е да се спазват тези съществени различия. Това е първото условие за да не привлечем вниманието им. И тъй като сме практически безпомощни пред репресивните сили на Външните, можем да се защитим единствено като не им дадем възможност да научат, че живеем сред тях, докато същевременно се превръщаме в кошерни същества.“

Рано привечер Дипиъкс отново си припомни една от последните среща с Меривейл. Едва ли точно сега това имаше значение, но той бе започнал да се пита колко ли са изгубените агенти до момента по случая Хелстрьом. Меривейл беше наистина хитра лисица — и този негов досаден английски акцент. Понякога дори изглеждаше, че се възхищава, макар и отстрани, на Хелстрьом. Всъщност, за Меривейл бе съвсем типично да се възхищава от преуспелите в живота, само че често това възхищение се примесваше със страхопочитание. Колкото по-близо се намираше Меривейл до успеха, толкова повече растеше и неговият страх.

Затворената от три страни, долина продължаваше да се пече от лъчите на залязващото слънце. Дипиъкс почувства, че му се доспива и на няколко пъти неусетно притвори очи.

Опита се да се съсредоточи върху постройките на чифлика. Ако можеше да се вярва на доклада, Хелстрьом бе някъде долу, в една от сградите. Нямаше никакъв начин това предположение да бъде потвърдено.

Защо ли Меривейл се възхищаваше от Хелстрьом?

Внезапно, почти оглушителен трясък накара Дипиъкс да подскочи. Нещо се движеше в далечния край на хамбара-студио. На площадката отпред бе изкарана странна на вид количка. Напомняше на старите перонови колички за багаж, с дръжка отзад. Имаше висока телена ограда и гумени колела. Някъде от вътрешността на сградата долетя протяжна и писклива команда, но Дипиъкс така и не съумя да различи отделните думи. Един от изразите донякъде му заприлича на „натовари багажа“, но не беше напълно сигурен.

Млада жена се появи през вратата на студиото и застана пред количката. В първия миг Дипиъкс си помисли, че е съвсем гола. Погледна през бинокъла, за да установи, че жената носи само чифт тесни гащета в телесен цвят. Нямаше нито сутиен, нито блуза. Краката й бяха обути в сандали.

Докато я разглеждаше през бинокъла, жената се наведе и вдигна ръчката за управление, която стърчеше между предните колела. Имаше стегнати гърди с тъмни на цвят зърна. Разглеждаше я толкова напрегнато, че за малко да пропусне втората жена, облечена по съвсем същия начин, която бе заела място до първата. ДВете жени си приличаха, сякаш бяха сестри, но нямаха нищо общо с описанието на жените, които бяха назначени за заместници в компанията на Хелстрьом. Косите им бяха златисто руси.

Жените стиснаха здраво ръчката, вдигнаха напречния й край пред себе си и задърпаха количката към северната врата. Движенията им издаваха тревога и нетърпение, което беше в пълно противоречие с дългото очакване, на което се бе наслаждавал контейнерът пред вратата. Едва ли количката беше изкарана с някаква друга цел. Явно се бяха отправили за да приберат контейнера. Какво съдържаше проклетият сандък? И защо двете жени бяха почти голи? Спомни си усилието, с което мъжете от камиона бяха преместили контейнера и се зачуди как ли тези млади жени възнамеряват да вдигнат същия този контейнер на количката. Най-вероятно щяха да дойдат и други на помощ.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза