Кошерът на Хелстрьом

„Из дневника на Нилс Хелстрьом: Понякога осъзнавам, че името ми няма никакво значение. Би могло да се състои от най-различни комбинации от звуци, но пак ще съм аз. Имената нямат значение. Това е чудесна мисъл. Струва ми се, че на това са ме учили моята майка-първосъздателка и учителите ми. Съвсем по друг начин щях да се наричам, ако се бях родил в семейство на Външни, с техния егоцентричен индивидуализъм. Тяхното съзнание е различно от моето, времето, в което живеят няма нищо общо с моето време. Ние от Кошера рядко се нуждаем от имена. Прозрях го за първи път, докато четях заветите на моята майка-първосъздателка. Нашето идеално общество не може да си позволи употребата на постоянни индивидуални имена. Те са само надпис, етикет — ето какво са имената. Използването им има само временно значение. Може би бихме могли да носим различни наименования в различните стадии от живота ни. Или номера. Струва ми се, че номерата са далеч по-подходящи докато изграждаме онова, което ни завеща моята майка-първосъздателка.“

Беше 2:40 след полунощ и вече близо десет минути Кловис гледаше как Еди кръстосва нервно хола на нейния апартамент. Малко преди това ги бе събудил звънът на телефона и Еди пръв бе вдигнал слушалката. Идваше съвсем открито в апартамента й. Агенцията нямаше нищо против. Агенцията не възразяваше срещу умерени сексуални лудории от страна на сътрудниците й, стига всичко да оставаше в определени граници. Никакви обвързващи чувства, нищо повече от малко разпускащи телесни упражнения.

След като затвори, Еди промълви замислено:

— Обади се ДТ. Меривейл му наредил да ни позвъни. Изгубили са връзка с Карлос и Тимиена.

— О, Божичко!

Тя се надигна от леглото и навлече халата. Еди вече кръстосваше хола.

— Трябваше аз да се обадя — извика му тя, опитвайки се да поразсее завладелите го мрачни мисли.

— Защо? ДТ търсеше мен.

— Тук?

— Да.

— И откъде знае, че си тук?

— Звънял вкъщи и никой не отговорил.

— Еди, не ми харесва тази работа.

— Глупости!

— Еди, какво има още? Какво ти каза ДТ?

Той застана пред нея и сведе поглед към разголените й крака. Беше се свила в креслото, сгънала краката под себе си.

— Каза, че пак ще трябва да играем на братче и сестриче. Ник Майърли ще ни е татко и тримата заминаваме на чудесна ваканция из красивия Орегон!

10