Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

— О, млъкнете! — викна Хелстрьом без да се обръща. — Естествено ще убиват птици, а също насекоми, зайци, мишки и всичко живо, което срещнат. Не можем да загубим едно нощно помитане само за да ви приберем.

Дипиъкс вдигна учудено глава. Нощно помитане?

— Защо го правите? — запита той.

— Заради храната, естествено. — Хелстрьом най-сетне се обърна и погледна пленника. — Необходимо ми е малко време за да реша проблема, създаден с вашата поява. Съмнявам се, че сте готов да изоставите прикритието си и да ми разкажете цялата история.

— Въобще не разбирам за какво говорите — възпротиви се Дипиъкс, ала целият беше облян в пот и Хелстрьом не пропусна да го забележи.

— Ясно — кимна той. В гласа му се долови тъга. — Не се опитвайте да избягате. Двете работнички получиха наставление да ви убият, ако направите опит да се измъкнете. И няма никакъв смисъл да ги заговаряте. Те не могат да говорят. Освен това са доста изнервени, защото подушват, че сте различен. Вие сте Външен сред нас, а те са обучени да премахват подобни нашественици. А, сега, надявам се, че ще ме извините.

Хелстрьом бутна една плъзгаща се врата и напусна лабораторията. Преди вратата да се затвори, Дипиъкс зърна широк коридор, облян в млечнобяла светлина и гъмжащ от голи човешки тела — както на жени, така и на мъже. Двама от тях тъкмо минаваха покрай вратата и Хелстрьом се спря. Носеха нещо, което напомняше на голо мъжко тяло, с отпусната глава и безжизнено полюшващи се ръце.

11

„Из дневника на Нилс Хелстрьом: Пиша тези редове завладян от напразна самонадеяност. Опитвам се да си представя изследователите, които ще ги четат. Да разбера, дали са рожба на въображението ми, или наистина съществуват в необозримото бъдеще. Вече не се съмнявам, че Кошерът трябва да запази способността за възприемане на информация чрез четене за продължително време, може би завинаги. Друг е въпросът, дали подобна способност би могла да служи на една вечна идея. Може би ще дойде ден, когато моите думи още ще съществуват, но няма да има кой да ги чете. Ала и това е малко вероятно, защото много преди това материалът, на който са нанесени мислите ми, ще бъде използван за други цели. Значи наистина само от самонадеяност се обръщам към моя въображаем бъдещ читател. Дали желанието да пиша не е пробудено от подсъзнателното усещане, че отреденото ми време изтича? В едно съм напълно съгласен с моята майка-първосъздателка — когато решаваме проблема с Външните, не бива да им се противопоставяме, а да търсим път за компромис и постепенно да ги приобщаваме към нашето общество. В тази насока съм съсредоточил усилията си и ако вие измените на тези принципи, може би все още не е късно да се вслушате в моя съвет.“

Една млада работничка-пазач прекъсна дрямката на Хелстрьом. Беше забелязала на екрана за наблюдение Външен, навлязъл в територията на Кошера. Клетката, която обитаваше Хелстрьом, бе напълно затворена и осигуряваше комфорта, полагащ се на един специалист. Работничката, която бе дошла да го извести лично, предаде важната информация с отсечените, безшумни движения, с които се характеризираше езика на жестовете, използван в Кошера.

Нашественикът се бе разположил на хълма над централната част от Кошера. Използваше бинокъл, за да огледа местността. Бяха го проследили от външния периметър, след като се бяха задействали датчиците в подземния тунел. Оставил бе своя съдружник при фургона на пътя за Фостървил.

Цялото послание отне не повече от три секунди.

Хелстрьом въздъхна, надигна се от меката и топла постеля и даде знак, че е приел съобщението. Работничката-пазач напусна клетката. Хелстрьом пресече бос хладния под, което му помогна да се отърси от сънливостта и активира монитора, свързан директно с външните датчици на Кошера. После съсредоточи вниманието си върху мястото, посочено в съобщението.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза