Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

Клетката, която му бе отредена, съществуваше още от онези първи дни, макар работниците, а също и неговата майка-първосъздателка отдавна да бяха поели своя път към резервоара. Клетката бе дълга шестнадесет фута, широка двадесет и два и висока осем. Не беше съвсем правоъгълна, защото бе пригодена към един от ръкавите на естествено съществувалата подземна пещера. Врата имаше само от едната страна, а в стената към другия ръкав бяха вградени тръбите и комуникационните съоръжения. От първоначалния гранитен лабиринт Кошерът бе разширен на дълбочина близо една миля, а външният му периметър надвишаваше две мили под нивото на трите хиляди фута. По същество, това беше гигантски подземен развъдник, в който обитаваха близо петдесет хиляди работници (и тази цифра далеч надхвърляше дори най-смелите надежди на неговата майка-първосъздателка), интегрирани до съвършенство в една сложна структура, съдържаща собствени подземни цехове, хидропонни градини, лаборатории, генетични центрове и дори цяла подземна река, която ги снабдяваше с така необходимата им енергия. Отдавна бяха изчезнали гранитните стени на първоначалните пещери. Всички стени бяха еднообразно гладки, полирани и оцветени в сиво, до една излети от свръхиздръжлив лепкаво-растителен бетон — тяхно собствено производство.

С годините, стените в клетката на Хелстрьом постепенно бяха изрисувани в най-различни проекти, скици и графики, отразяващи различни периоди от развитието на Кошера. Не бе изтрил нито една от тях, безсмислено своеволие, което Кошерът прощаваше само на единици от специализираните си работници. Наслоени една върху друга, тези рисунки и скици сякаш бяха станали плът, от най-жизнената плът на Кошера.

Макар да разполагаше с повече пространство от останалите, мебелировката в клетката не се отличаваше от стандартната навсякъде из Кошера — легло, сглобено от лепкаво-растителни планки, покрито с мек пенест матрак, няколко кресла с подобна конструкция, бюро с твърдо, керамично покритие, дванадесет метални шкафа, произведени Отвън (макар нетипични за Кошера, Хелстрьом беше привикнал с тях), пултът с многобройните монитори и записващото устройство, което имаше пряка връзка с централния компютър. Гардеробът с донесени Отвън дрехи, поставен в ъгъла, показваше, че клетката е обитавана от работник-специалист, който защитаваше интересите на Кошера извън неговите граници, в чуждия и страшен свят отвъд. Като се изключат двете настолни лампи, едната на бюрото, а другата до пулта, стаята бе осветена от луминисцентните тръби, разположени на тавана по протежение на една от стените — стандартното осветление за всички галерии, тунели и клетки в Кошера.

Стига да пожелаеше, можеше да се премести в една от новите, далеч по-комфортни клетки в долните нива, но Хелстрьом бе привикнал с това място, в което живееше от времето, когато неговата майка-първосъздателка се бе отправила към резервоара, „за да се слее в едно със своя народ“…

Хелстрьом крачеше бавно из стаята, замислен за нашественика. Кой стоеше зад този човек? Едва ли бе дошъл тук, подтикван от обикновено любопитство. Хелстрьом долавяше присъствието на някаква могъща Външна сила, която бавно, но неумолимо обръщаше своето внимание към Кошера.

Даваше си сметка, че не бива да протака повече с отговора. Работниците-пазачи ставаха все по-раздразнителни и неспокойни. Нуждаеха се от заповеди и от усещането, че са предприети необходимите ответни действия. Хелстрьом застана пред пулта, закодира инструкциите си и ги въведе в комуникационната система. По този начин инструкциите бяха разпратени навсякъде в развъдника. Останалите специалисти щяха да поемат нещата в свои ръце. Работниците, посочени в съобщението, щяха да прочетат подаваните с езика на жестовете сигнали върху своите екрани. Беззвучният език на Кошера щеше да ги призове на всеобща защита.

Подобно на повечето специалисти, Хелстрьом си даваше ясна сметка, за това колко крехка е в действителност отбранителната способност на Кошера. Именно тази мисъл го изпълваше сега със страх и той завидя на обикновените работници заради тяхното невежество и душевно спокойствие, породено от ограничената отговорност.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза