Кошерът на Хелстрьом

Дипиъкс направи предпазлив опит да провери здравината на връзките, които го притискаха към креслото. Беше се пробудил с болка в китките, а сега тя заплашваше да стане нетърпима. Чувстваше и тъпа болезненост зад очите си, но най-много се измъчваше от това, че не можеше да определи колко време е изминало. Постепенно си спомни, че се бе опитал да заговори трите жени, които бе осветил с фенерчето, но после бе млъкнал, осъзнал внезапно, че мракът около него е изпълнен с множество подобни голи фигури. Последващите спомени бяха доста объркани. Божичко, сякаш бяха налели главата му с олово. Единственото, което помнеше ясно, бе глупавото си пелтечене, като резултат от завладелия го страх и изненада: „Май тук си оставих колелото“.

Ами после! Стоеше неподвижно, сграбчил кормилото, докато черните водолазни маски бавно се приближаваха към него. Очите им не се виждаха зад непрогледните стъкла. Полюшващите се накрайници на раздвоените пръчки вещаеха открита заплаха. Нямаше никаква представа за какво бяха предназначени тези пръчки, но някак подсъзнателно се досещаше, че към него е насочено оръжие. Пръчките завършваха с къси, масивни дръжки, които младите жени стискаха уверено. От върховете на пръчките се носеше едва доловимо бръмчене, което чуваше по-ясно, когато затаяваше дъх. Зачуди се, дали да не опита да си пробие път през кръга. Още се колебаеше, когато от мрака излетя нощна птица и се спусна върху едно заслепено от светлината на фенерчето насекомо. В мига, когато птицата прелиташе край него, една фигура в здрача встрани от него вдигна рязко своята раздвоена пръчка. Разнесе се пронизително свистене, същото, което бе чул зад гърба си, докато пресичаше полето. Птицата замръзна неподвижно във въздуха, след миг се стовари на земята. Една от жените изтича и прибра безжизненото й тяло в торбата, закачена на рамото й. едва сега Дипиъкс забеляза, че повечето от жените носят подобни торби и всички изглеждаха препълнени.

„Надявам се, че не съм навлязъл в забранена територия — заговори малко по-уверено Дипиъкс. — Казаха ми, че тези места са подходящи за моето хоби. Разбирате ли, аз обичам да наблюдавам птици.“

Докато произнасяше тези думи, помисли си колко глупаво звучат сега.

Какво представляваха тези пръчки? Поразената птица дори не успя да изпърха с криле. Пссс-бум! Меривейл не бе споменал нищо за подобна възможност. Дали това е тайнственият Проект 40, за Бога? И защо не вземат най-сетне да кажат нещо тия побъркани дивачки? Сякаш въобще не го бяха чули — или не му обръщаха внимание. Може би разговаряха на чужд език?

„Вижте — поде той, — името ми е…“

Някъде тук приключваха спомените му, ако не се брои острото изсъскване и болезнената експлозия в главата му. Виж, това помнеше ясно — болката бе направо нетърпима. Главата още го болеше — откакто се бе свестил в тази стая. Нямаше никакво съмнение — причината беше в пръчките. Жените, застанали неподвижно зад Хелстрьом, бяха въоръжени със също такива пръчки, само дето нямаха маски като онези, които го наобиколиха в тревата.

Май нагазих в супата, помисли си той. Не му оставаше нищо друго, освен да играе на невинен.

— Защо сте ме завързали? — попита той.

— Хайде да не си губим времето с разни измислици — прекъсна го Хелстрьом. — Налага се, да се погрижим за вашата сигурност, преди да решим, как да се освободим от вас.

Дипиъкс преглътна болезнено, заслуша се за миг в трескавите удари на сърцето си, а после проговори:

— Каква гадна дума — да се отървем. Хич не ми харесва.

Хелстрьом въздъхна. Да, наистина не беше подбрал правилно израза. Беше уморен, нощта бе дълга и краят й не беше близо. Проклети да са тези нашественици отвън! Какво всъщност искаха?

— Моите извинения — заговори той. — Не исках да ви причиня ненужна тревога или неудобство. Но вие не сте първият човек, заловен от нас при подобни обстоятелства.

Внезапно Дипиъкс бе споходен от усещането, че е виждал някъде тази сцена. Сякаш си припомняше нещо подобно, което обаче се беше случило с друг, с някой негов близък. Портър? Но с Портър не бяха особено близки…

— И вие сте се освободили от тези, другите? — запита Дипиъкс.

Хелстрьом не обърна внимание на въпроса. Опротивял му беше целият този безсмислен разговор.

— Ако се съди по документите, — рече той, — работите като търговски представител в компания за фойерверки.Един от предишните нарушители работеше за същата компания. Не го ли намирате за странно?

Дипиъкс с мъка прокара думите през пресъхналите си устни.

— Ако името му е Портър, в това няма нищо странно. Той ми разказа за това място.

— Без съмнение колега по интереса към птиците — отбеляза Хелстрьом. Той обърна гръб на Дипиъкс. Как да постъпят с тази нарастваща заплаха?

Дипиъкс си спомни за птицата, която една от жените бе парализирала. Какво странно оръжие! Това ли бе тайната на мистериозния Проект 40? Реши да предприеме нова тактика.

— Снощи видях как една от вашите приятелки убива птица. Не бива да го правят. Птиците са неизменна и важна част от…