Кошерът на Хелстрьом

„Из дневника на Хелстрьом: Фанси показва недвусмислено, че е нещастна от живота й в Кошера. Питам се, дали не е била програмирана по някакъв начин да предпочита живота Отвън. Неведнъж сме се опасявали, че това може да се случи. Страхувам се, че ще направи опит да избяга. Ако го стори, мисля, че ще предпочета да я използваме за ампутат, отколкото да я изпратим в резервоара. Салдо — нейният първороден — притежава всичко, за което бихме могли да мечтаем. Не бих искал Кошерът да се лиши от такъв безценен наследствен потенциал. Жалко, защото Фанси наистина е голяма специалистка по насекомите. Ще трябва да я наблюдаваме изкъсо, докато завършим със снимките на филма. Каквото и да се случи, не бива да я изпращаме по каквито и да било задачи Отвън, преди да се убедим във верността й. Може би ще трябва да я натоварим с допълнителна отговорност по заснемането на филма. Това би помогнало за разширяването на нейния кръгозор и приобщаването й към общата идея. Този филм е толкова важен за всички нас. Той е едно ново начало. С него и с филмите, които ще последват, ще помогнем на света да прозре единствения възможен път за човешкото оцеляване. Зная, че дълбоко в себе си, Фанси е отдадена на разколническата идея. Тя вярва, че насекомите ще ни надживеят. Дори моята майка-първосъздателка се боеше от това. И все пак тя първа създаде учението, а на мен се падна да го доразвия и облека в плът. Трябва да се постараем да заприличаме колкото се може повече на онези, от които заимстваме новия модел на съществуване.“

— Това изненадва ли ви? — запита Хелстрьом.

Беше русоляв мъж, среден на ръст, около тридесет и пет годишен — колкото се споменаваше в докладите на Агенцията, които Дипиъкс бе прегледал внимателно. Държеше се с достойнство, а в сините му, прями очи се четеше увереност. Изглеждаше така, сякаш е изпълнен с далеч повече енергия, отколкото показва на пръв поглед.

Хелстрьом стоеше насред лабораторията, вперил поглед в пленника, завързан в креслото. Лабораторията бе хладно, облицовано с метал и стъкло помещение, с блестящи циферблати и млечнобяла светлина, извираща от тавана.

Дипиъкс се беше пробудил тук. Не знаеше колко време е прекарал в безсъзнание, но умът му все още бе замъглен. Когато се събуди, Хелстрьом вече стоеше пред него, охраняван от две напълно голи жени. Усещаше, че отделя твърде много внимание на жените — поредният чифт амазонки — но нищо не можеше да стори.

— Виждам, че ви изненадва — продължи Хелстрьом.

— Май е така — призна Дипиъкс. — Не съм привикнал да виждам толкова разголена женска плът наоколо.

— Женска плът — повтори замислено Хелстрьом.

— Не се ли притесняват, че говорим за тях? — запита Дипиъкс.

— Те не ни разбират — рече Хелстрьом. — А дори и да разберат думите, няма да вникнат във вашето отношение. Естествено, това е типично отношение на Външен, но да си призная, никога не съм го разбирал докрай.