Кошерът на Хелстрьом

В първия момент се затрудни да открие Външния нашественик сред високата трева. Светлината в този час на деня падаше под неблагоприятен за наблюдение ъгъл. Дори се зачуди, дали работничката-пазач не беше сбъркала екраните. От време на време пазачите развиваха прекалена чувствителност и нервност, но все още не бяха допускали грешка, нито пък бяха подавали фалшива тревога.

Хелстрьом разгледа внимателно високата трева. На пръв поглед изглеждаше недокосната. Изминаха няколко секунди, после нещо се раздвижи сред храстите на билото. Сякаш цялата сцена в миг се промени и Хелстрьом забеляза нашественика — Външният се беше облякъл в дрехи, които се сливаха с тревата и това със сигурност не беше случайно. Повече от седемдесет години кошерен живот бяха превърнали превърнали необходимостта от запазване на великата тайна във втора природа при Хелстрьом. Беше съумял да развие изострено чувство за предпазливост много преди да напусне Кошера и приемайки фалшива самоличност, да заживее сред Външните. И ето че сега, още щом зърна нашественика, Хелстрьом побърза да нахлузи сандалите, закопча бялата лабораторна престилка и се приготви да излезе навън. Докато се обличаше, погледна към светещия кристален циферблат на стената — 2:59 следобед.

Отново се замисли за нашественика. Ако и този изчакваше както предишните, щяха да го приберат по тъмно. Хелстрьом си взе бележка да изпрати по-рано тази вечер групата за нощно помитане и да я предупреди за новопоявилият се обект. Кошерът най-сетне трябваше да научи с каква цел се появяват тук тези Външни.

Преди да излезе от клетката, Хелстрьом прегледа още веднъж външния периметър и зърна далеч в равнината паркирания фургон, и седналата край него жена, със скицник в ръка. Увеличи изображението и мигновено забеляза нервните движения, с които жената скицираше, както и предпазливите, нетърпеливи погледи, които скришом хвърляше в посока към долината и Кошера. Ще трябва да приберат и нея. Какво пробуждаше подозренията им към чифлика? Кой стоеше зад всичко това? Имаше определен професионализъм в действията на тези нашественици, който все повече тревожеше Хелстрьом.

Той преглътна замислено, докато ровеше в себе си за подходящия инстинкт, с който да посрещне тази нова опасност. Кошерът бе силен и прикрит добре, за да не буди ничие подозрение, но само той знаеше колко е уязвим и колко крехки ще са защитните му сили, срещу евентуално разкритие от страна на Външните.

Той плъзна поглед из клетката. Помещението, което обитаваше, бе едно от най-просторните в сложния развъден комплекс, изграден под територията на чифлика и близките хълмове. Именно от тук бяха започнали първите колонисти, на това място бе завършила многовековната им миграция, под предводителството на неговата майка-първосъздателка.

„Време е да престанем да бягаме, мои събратя-работници. Ние, които живяхме близо триста години потайно двойно съществуване сред Външните, разделени, готови да побегнем при първия признак на подозрение, най-сетне се събрахме на това място, което ще се превърне в наше убежище и ще ни дари със сила.“

Тя беше признала, че е била споходена от видение и чест гост в сънищата й бил самият свети Мендел „чийто слова ни разкриха онази истина, която дълбоко в себе си сме прозрели отдавна“.

Обучението, което бе получил в ранните си години Хелстрьом, още преди да бъде изпратен Отвън, бе озарено от мислите на неговата майка-първосъздателка.

„Най-добрите трябва да се съчетават с най-добрите. Само по този начин ще се сдобием със специализирани работници във всяка отделна област, които са ни необходими по пътя към изграждането на Кошера.“

В зората на онзи студен априлски ден на 1876, когато започнали да разширяват естествено оформените пещери под чифлика, полагайки основите на първия Кошер, тя им казала:

„Ние ще усъвършенстване нашия път и така ще се превърнем в смирените, за които някой ден земята ще разтвори обятията си“.