Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

В първия момент се затрудни да открие Външния нашественик сред високата трева. Светлината в този час на деня падаше под неблагоприятен за наблюдение ъгъл. Дори се зачуди, дали работничката-пазач не беше сбъркала екраните. От време на време пазачите развиваха прекалена чувствителност и нервност, но все още не бяха допускали грешка, нито пък бяха подавали фалшива тревога.

Хелстрьом разгледа внимателно високата трева. На пръв поглед изглеждаше недокосната. Изминаха няколко секунди, после нещо се раздвижи сред храстите на билото. Сякаш цялата сцена в миг се промени и Хелстрьом забеляза нашественика — Външният се беше облякъл в дрехи, които се сливаха с тревата и това със сигурност не беше случайно. Повече от седемдесет години кошерен живот бяха превърнали превърнали необходимостта от запазване на великата тайна във втора природа при Хелстрьом. Беше съумял да развие изострено чувство за предпазливост много преди да напусне Кошера и приемайки фалшива самоличност, да заживее сред Външните. И ето че сега, още щом зърна нашественика, Хелстрьом побърза да нахлузи сандалите, закопча бялата лабораторна престилка и се приготви да излезе навън. Докато се обличаше, погледна към светещия кристален циферблат на стената — 2:59 следобед.

Отново се замисли за нашественика. Ако и този изчакваше както предишните, щяха да го приберат по тъмно. Хелстрьом си взе бележка да изпрати по-рано тази вечер групата за нощно помитане и да я предупреди за новопоявилият се обект. Кошерът най-сетне трябваше да научи с каква цел се появяват тук тези Външни.

Преди да излезе от клетката, Хелстрьом прегледа още веднъж външния периметър и зърна далеч в равнината паркирания фургон, и седналата край него жена, със скицник в ръка. Увеличи изображението и мигновено забеляза нервните движения, с които жената скицираше, както и предпазливите, нетърпеливи погледи, които скришом хвърляше в посока към долината и Кошера. Ще трябва да приберат и нея. Какво пробуждаше подозренията им към чифлика? Кой стоеше зад всичко това? Имаше определен професионализъм в действията на тези нашественици, който все повече тревожеше Хелстрьом.

Той преглътна замислено, докато ровеше в себе си за подходящия инстинкт, с който да посрещне тази нова опасност. Кошерът бе силен и прикрит добре, за да не буди ничие подозрение, но само той знаеше колко е уязвим и колко крехки ще са защитните му сили, срещу евентуално разкритие от страна на Външните.

Той плъзна поглед из клетката. Помещението, което обитаваше, бе едно от най-просторните в сложния развъден комплекс, изграден под територията на чифлика и близките хълмове. Именно от тук бяха започнали първите колонисти, на това място бе завършила многовековната им миграция, под предводителството на неговата майка-първосъздателка.

„Време е да престанем да бягаме, мои събратя-работници. Ние, които живяхме близо триста години потайно двойно съществуване сред Външните, разделени, готови да побегнем при първия признак на подозрение, най-сетне се събрахме на това място, което ще се превърне в наше убежище и ще ни дари със сила.“

Тя беше признала, че е била споходена от видение и чест гост в сънищата й бил самият свети Мендел „чийто слова ни разкриха онази истина, която дълбоко в себе си сме прозрели отдавна“.

Обучението, което бе получил в ранните си години Хелстрьом, още преди да бъде изпратен Отвън, бе озарено от мислите на неговата майка-първосъздателка.

„Най-добрите трябва да се съчетават с най-добрите. Само по този начин ще се сдобием със специализирани работници във всяка отделна област, които са ни необходими по пътя към изграждането на Кошера.“

В зората на онзи студен априлски ден на 1876, когато започнали да разширяват естествено оформените пещери под чифлика, полагайки основите на първия Кошер, тя им казала:

„Ние ще усъвършенстване нашия път и така ще се превърнем в смирените, за които някой ден земята ще разтвори обятията си“.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза