Кошерът на Хелстрьом

Подтикван от завладелия го страх, Хелстрьом дръпна едно чекмедже на шкафа и извади папката с надпис „Джулиъс Портър“. Най-отгоре бе поставен печат със стилизирана изображение на резервоара, което даваше да се разбере, каква е била съдбата на портъровата плът. Така генетичният материал на Портър бе останал неизползван от Кошера и единствената следа, от неговото кратко пребиваване тук, бе усещането за тайнствена заплаха, останало неизяснено до края. Кой знае защо появата на новия нашественик бе накарала Хелстрьом да се замисли за Портър. Хелстрьом се доверяваше напълно на подобни инстинкти. Той плъзна поглед по ситно изписаните с кода на Кошера редове. Портър бе носил със себе си документи за самоличност, идентифициращи го като сътрудник на компанията „Блу девил“ от Балтимор, специализирана в производство и пласмент на фойерверки. Някъде в края на разпита бе споменал нещо за някаква „агенция“. И тази агенция, ако се съдеше по обърканите му думи, щяла да отмъсти за него.

Агенция.

За пръв път Хелстрьом съжали, че бе прибързал с изпращането на Портър в резервоара. Коравосърдечна и безотговорна проява от негова страна.

Идеята да се използват преимуществата на болката, за да бъде изтръгната информация от друго същество, беше в разрез с емоционалния баланс на Кошера. Болката, естествено, не беше непознат феномен. Появяването й у някой работник за по-продължителен период означаваше, че той трябва да се отправи към резервоара. Външните обаче, не разсъждаваха по този начин. Именно това бе едно от основните различия на Кошера. Едно същество убиваше друго за да яде и да оцелее. Това убийство предизвикваше и болка, но тя бе краткотрайна. Безсмислено бе да бъде продължавана изкуствено. О, да — понякога законите за оцеляване можеха да налагат други начини на поведение, но Кошерът предпочиташе да ги избягва.

Хелстрьом прибра папката, доближи комуникационния пулт и се свърза с дежурните от наблюдателното гнездо в хамбара. Комуникационната система, изцяло конструирана в Кошера, се отличаваше със своята функционалност, и Хелстрьом я огледа със задоволство, докато чакаше отговора. В този момент на екрана се появи лицето на Стария Харви. Гласът му леко потреперваше. Стария Харви трябваше отдавна да се е отправил в резервоара, но все отлагаха този момент, заради неговите умения и опит, от които Кошерът се нуждаеше непрестанно. И изглежда, сега повече отвсякога. Стария Харви беше един от първите размножители. Навсякъде из Кошера можеше да се срещне негов наследствен материал. Но освен това, Стария Харви бе един от малкото, които познаваха и разбираха Външния свят и именно той бе вдъхновителят и създателят на кошерната система за сигурност.

Разговаряха открито чрез вътрешната връзка. Не съществуваше никаква възможност Външните да проникнат със своите подслушвателни устройства през електронната завеса. В тази насока кошерните специалисти бяха задминали далеч колегите си Отвън.

— Вече си научил за нашественика — поде Хелстрьом.

— Да.

— Предполагам, че го следиш лично.

— Да. Изпратих един работник-пазач да те уведоми.

— Какво прави той в момента?

— Наблюдава. С бинокъл.

— Имаме ли някои от нашите навън?

— Не.

— Някаква външна активност по програма?

— Очакваме доставка — диамантови глави за сондата от петдесет и първо ниво.

— Не я прибирайте преди да ме уведомите.

— Разбрано.

— Възможно ли е той да носи със себе си някакъв прибор, с помощта на който действията му да бъдат следени отдалеч?

— Портър не носеше подобен прибор.

Хелстрьом сподави надигналото се раздразнение, но отбеляза, че Стария Харви също бе направил връзката с Портър.

— Друго исках да кажа — проверена ли е тази възможност?

— Не напълно, но в момента проверяваме.

— А, значи пипате здраво.

— Разбира се.

— Ще ми съобщиш веднага щом приключиш с проверката.

— Да.

— А какво е положението над нас? — попита Хелстрьом. — Някакви самолети?

— Два реактивни лайнера, които прелетяха преди час.

— Някакви данни за въздушно наблюдение?

— Никакви. И двата самолета бяха пътнически.

— Как мислиш, нашественикът готви ли се да остане по-дълго?

— Взел е раница с храна. Вероятно ще изчака настъпването на нощта, преди да си тръгне. От време на време го удряме с ниско-честотни вълни, за да го държим в тревожно състояние.

— Чудесно. — Хелстрьом кимна доволно. — Продължавайте с ултразвука. Колкото по-изнервен е, толкова по-лесно ще греши. Но внимавайте да не прекалите — иначе ще го прогоните преди тъмното.

— Разбирам — отвърна стария Харви.

— Така, а какво ще правим с жената във фургона?

— Държим я под непрестанно наблюдение. Нашественикът идва точно от тази посока. Предполагаме, че двамата са свързани. — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си и по странния, дълбок звук можеше да се съди за напредналата му възраст. Хелстрьом внезапно си спомни, че Стария Харви бе на повече от двеста години, а това бе наистина много, като се имаше пред вид, че първите колонисти не са разполагали със съвременните научни познания на Кошера, за удължаване на живота.

— Без съмнение са свързани — рече Хелстрьом.