Кошерът на Хелстрьом

След като приключи с обличането, Хелстрьом напусна клетката и пое по коридорите, изпълнени с познатия шум на кошерен живот. Пресече няколко нива с хидропонни инсталации, чиито врати бяха широко разтворени за да облекчават достъпа на берачите. Хелстрьом пътьом надникна вътре, където кипеше активна работа. Пълнеха огромни кошници със соеви семена. За някой Външен сцената би изглеждала малко объркана, но всъщност никой не се мотаеше, не разговаряше, нямаше разпилени кошници, нито блъскащи се работници. Пълните кошници се поставяха в отвори в насрещната стена, откъдето ги вдигаха нагоре за по-нататъшна обработка. Сигналите и заповедите се предаваха единствено чрез езика на жестовете. Погледнато с опитното око на кошерен специалист, това което ставаше в залата, бе неоспоримо доказателство за превъзходството на изградената социална организация. Всички работници бяха химически стимулирани, кастрирани, нито един не изпитваше глад (хранителните конвейери бяха малко по-нататък, в дъното на главна галерия) и изпълняваха задълженията си с ясното съзнание, че онова, което вършат е жизнено важно за целия Кошер.

Отвъд това ниво движението на Хелстрьом наподобяваше елегантен танц сред постоянно влизащите и излизащи работници. Тук нямаше точно разписание за работа. Работниците си тръгваха сами веднага щом огладнееха, или почувстваха умора. Други незабавно заемаха освободените места. Всеки знаеше какво се изисква от него.

Когато стигна асансьорната шахта — беше от старите модели с отворена врата — той спря, за да даде път на лабораторния екип пренасящ реплантационните семена, който се бе отправил към хидропонните съоръжения. Не биваше нито за миг да се забавя поддръжката на хранителния цикъл, който лежеше в основата на тяхното оцеляване.

Хелстрьом забеляза една празна кабина и пристъпи вътре в движение. Тук в асансьора тежкият животински мирис на Кошера, изсмукван и абсорбиран, преди да бъде изхвърлен навън в замяна на свеж въздух, бе далеч по-осезателен, което означаваше, че шахтата пропуска в долните нива и ще трябва да бъде ремонтирана. Поддръжката на съоръженията бе една почти непосилна задача, но в никакъв случай не биваше да я игнорират. Хелстрьом си отбеляза да обърне внимание на асансьорната работилница. Само след две минути той достигна подножието на хамбара-студио, съсредоточил цялото си внимание върху тревожния проблем.

„Не бива да прибързваме с изпращането на тези нови нашественици в резервоара“ — реши той.

12

„Из дневника на Нилс Хелстрьом. В устните предания, които предхождат с близо сто години първите записки на нашите създатели, се казва че борбата за съхраняване протеинните запаси на колонията датирала от самото начало. Лично аз изпитвам известни съмнения по този въпрос. Ако се съди по реакциите на Външните, става дума по-скоро за добре сътворена легенда. Така например резервоарите, по думите на моята майка-първосъздателка, са красива метафора за лишено от задръжки вътрешно общуване или както тя се изразяваше: «По този начин, ако някой умре, тайната не умира с него и всичко, което човек научава, допринася за успеха на останалите». Изминалите повече от двеста години от началото не дават основания да бъде поставена под съмнение тази легенда и аз не ще си позволя да го сторя на нашите открити съвети. По този начин ще скрия нещо в името на легендата, която ни обединява. Може би така се създава нова религия.“

Тук, в подземието на щаба, предпазливостта бе почти осезаема. В единия ъгъл на подземието, точно под звукоизолиращите инсталации бе монтирана тайна врата, от която нагоре водеше масивна метална стълба. В горния си край, тази стълба достигаше пода на неголяма по размери тоалетна за общо ползване, където бе монтиран монитор, който позволяваше да се установи, дали в този момент в тоалетната има някой. С помощта на дистанционно ключово устройство вратата на тоалетната се залостваше в момента, когато някой отдолу отваряше капака на пода.