Кошерът на Хелстрьом

— Здравей, Джо — поде Джанвърт, като нарочно за първи път се обърна към него с малкото му име. — Насреща е Еди Джанвърт. Сигурен съм, че си познал гласа ми, но ще ти се идентифицирам по друг начин, стига да искаш. Аз съм човекът, на когото даде специалния номер за директна връзка и кодирани послания до президента.

„Проклет да е!“ — кипеше от възмущение Меривейл, разгневен не само от признанието, но и от наглия тон на говорещия. Но нямаше никакво съмнение, че е Джанвърт. Абсолютно никакво.

— Кажи ми какво става — нареди Меривейл.

— Ако не искаш цялата планета да се превърне в една гигантска морга, най-добре ще е да слушаш внимателно думите ми и да ми повярваш.

— Виж какво, Дребосък, — прекъсна го Меривейл. — Какви са тия глупости, за взривяване на цялата…

— Ти млъкни и слушай! — кресна Джанвърт. — Чуваш ли ме? Хелстрьом притежава оръжие, в сравнение с което, атомната бомба е като детска играчка. Онези момчета в патрулната — колегите на агентите от ФБР, за които толкова се безпокоеше твоето приятелче — бяха поразени с миниатюрен модел на това оръжие. Може да убива хора от разстояние, или само да ги парализира — повярвай ми, видях го с очите си. А сега, искам…

— Дребосък — прекъсна го Меривейл, — май ще е по-добре да дойда при вас и лично…

— А, ела щом искаш — рече Джанвърт. — Но ако имаш някакви съмнения, по-добре ги забрави. Освен това, опитате ли се още веднъж да атакувате това място, дори само ако ме накарате да се усъмня, че ще го сторите, и незабавно ще позвъня на специалния номер на президента и ще му разкажа…

— Стига, Дребосък! Правителството няма да позволи…

— Майната му, на правителството! Оръжието на Хелстрьом е насочено право към Капитола. Вече ви демонстрираха неговите възможности. Защо не го проверите?

— Какво да проверим? Малкото земетресение, което…

— Новият остров край бреговете на Япония — рече Джанвърт. — Хората на Хелстрьом имат директна връзка със сателитния предавател на Пентагона. Там вече знаят за него и за сеизмичната морска вълна, която се е вдигнала в басейна на Тихия океан.

— За какво, по дяволите, говориш, Дребосък? — попита Меривейл, но същевременно придърпа бележника на масата и надраска: „Гемел, провери това!“ Гемел се наведе, прочете бележката, кимна, дръпна един от агентите и му зашепна.

Джанвърт отново заговори, с бавен и ясен глас, сякаш се стараеше да обясява на някое непослушно дете.

— Предупредих те, да слушаш внимателно — рече той. — Кошерът на Хелстрьом всъщност е разположен в гигантски комплекс от подземни тунели. Един дявол знае докъде достигат тези тунели встрани, но на дълбочина комплексът надхвърля пет хиляди фута. Отвътре са покрити с плътен слой от специален бетон, за който Хелстрьом твърди, че може да издържи на пряко попадение от атомна бомба. Склонен съм да му вярвам. Близо петдесет хиляди души живеят в тези тунели. Повярвай, моля те — повярвай.

Меривейл беше втренчил хипнотизиран поглед в бавно въртящата се лента на магнетофона, на който хората от ФБР записваха разговора.

„Хиляди проклятия! — мислеше си той. — Ако Дребосъка е прав, това не е работа за нас, а за военните.“ Меривейл почти беше готов да повярва на чутото. Звучеше твърде шокиращо, за да е измама. Меривейл отново придърпа бележника и написа: „Повикайте армията“.

Гемел прочете написаното, поколеба се за миг, сетне даде знак на друг от сътрудниците си, да прочете бележката и да я изпълни. След като я прочете, агентът погледна изненадано Гемел, но той закима енергично за да потвърди заповедта си, после дръпна агента и му пошепна нещо. Лицето на другия пребледня. Той изхвърча от стаята.

— Колкото и невероятна да звучи твоята история — говореше Меривейл, — за момента съм готов да повярвам на думите ти. Трябва обаче да те информирам за това, което възнамерявам да предприема в отговор. Ситуацията далеч надхвърля моите…

— Слушай, кучи сине! Ако дадеш сигнал за атака, ще хвръкне цялата планета!

Меривейл застина като парализиран, притиснал слушалката към ухото си и забеляза, че Гемел е не по-малко потресен. Никой не можеше да разговаря така със своя началник!

В наблюдателното гнездо на Кошера, Хелстрьом се приближи до Джанвърт и му пошепна:

— Кажи му, че Кошерът желае да преговаря. Печели време. Попитай го, защо не поиска справка от Пентагона за новоизникналия остров. Съобщи му, че сме готови да вдигнем във въздуха няколкостотин квадратни мили около Вашингтон, ако им е необходима още една демонстрация.

Джанвърт предаде посланието.

— Виждал ли си оръжието? — попита Меривейл.

— Да!

— Опиши го.

— Ти луд ли си? Няма да ми позволят. Виждал съм го, виждал съм и миниатюрния му, преносим вариант.

Първият сътрудник на Гемел се върна в стаята и докладва тихо на своя началник, който от своя страна написа в бележника: „Потвърждение от Пентагона. Изпращат подкрепления“.

— Дребосък, — попита Меривейл — наистина ли вярваш във всичко това?

— От самото начало само това ти повтарям, да те вземат мътните! Още ли не сте се свързали с Пентагона?

— Неприятно ми да говоря за това, Дребосък, но струва ми се, че няколко атомни бомби, спуснати директно върху…