Кошерът на Хелстрьом

— Ах, ти, проклет идиот! Ще престанеш ли с тези глупави подмятания?

Меривейл погледна озадачен слушалката.

— Дребосък, искам да те помоля, да овладееш тона и страстите си. Този… този кошер, както ти го нарече, ми прилича на най-обикновено средище за подривна дейност, което ние трябва да…

— Ще се свържа с президента! — прекъсна го Джанвърт. — Знаеш, че съм в състояние да го направя. Ти лично ми даде специалния номер. Ще говоря с него, а ти и твоята Агенция можете да…

— Дребосък! — кресна Меривейл, едновременно изпълнен с гняв и страх. Нещата определено излизаха изпод контрол. Възможно беше наистина да се крие нещо зад фантастичните заплахи на Джанвърт — работа на военните беше да ги проверят — но един разговор с президента щеше неминуемо да доведе до тежки последствия. Ще се търкалят глави. Никакво съмнение нямаше в това.

— Успокой се, Дребосък — рече Меривейл. — Слушай сега. Какви гаранции имам, че казваш истината? Описваш ми една доста страшна картина, в която ми е невероятно трудно да повярвам. Ако наистина тя отговаря на действителната, тогава случаят е от компетенцията на военните и аз нямам друга алтернатива, освен…

— Задник такъв! — изкрещя Джанвърт. — Нито дума ли не е проникнала в тъпия ти мозък? Само едно погрешно решение и не военните — целият свят ще престане да съществува! И прашинка няма да остане! Тези хора са в състояние да взривят цялата планета, или да я изпарят насред космоса — каквото им се прииска! Въобще няма да ви позволят да ги изпреварите, по какъвто и да било начин. В залог е планетата — цялата планета — не разбираш ли?

Гемел се пресегна, сграбчи ръката, с която Меривейл стискаше слушалката и я разтърси. Меривейл погледна към него.

Гемел държеше лист, на който бе написал: „Съгласи се с него. Поискай проверка на място. Не бива да рискуваме, докато не знаем с какво сме се захванали“.

Меривейл прехапа замислено устни. Да се съгласи? Но това е безумие. Щели да взривят света, как ли пък не! Дребосък, — рече той, — уверен съм, че съмненията, които имам към всичко това…

Гемел неочаквано смъкна слушалките, дръпна телефона от ръката на Меривейл, избута го встрани и даде знак на сътрудниците си да го задържат.

— Джанвърт, — каза той — на телефона е Уейвърли Гемел. Говорих с теб преди няколко минути, когато се обади. Аз съм старши специален агент от ФБР. Слушах целия разговор и съм готов да изпълня всички…

— Те само печелят време! — извика Меривейл, опитвайки се да се освободи от агентите. — Те блъфират, глупако! Не могат…

Гемел запуши слушалката с ръка и нареди на хората си:

— Изведете го и затворете вратата. — Сетне отново заговори на Джанвърт: — Това беше Меривейл. Наложи се да го отстраним насилствено. Като се има пред вид ситуацията, действията му са направо налудничави. Готов съм лично да посетя този… този кошер и да разгледам всичко, което сте съгласни да ми покажете, за да се уверя в правдивостта на тази доста чудновата история. Ще взема необходимите мерки, за да не бъдат предприемани никакви действия от наша страна, докато не се завърна с доклад, но в строго определено време. Разбираш ли ме, Джанвърт?

— Звучиш доста по-размуно от оня преди малко, Гемел — отвърна Джанвърт. — Слава богу, че си там. Почакай минутка.

Хелстрьом доближи устни до ухото на Джанвърт и зашепна.

— Хелстрьом е съгласен да дойдеш тук — съобщи Джанвърт, — и след това да се върнеш с доклад. Ако питаш мене, можеш да му се довериш.

— Какво друго ми остава — отвърна Гемел. — Кажи ми, къде точно трябва да отида.

— Просто ела в хамбара — рече Джанвърт. — От тук започва всичко.

Докато Джанвърт оставяше слушалката, Хелстрьом с изненада осъзна, че вече не изпитва умора. Кошерът беше спечелил така необходимоно време. В това нямаше съмнение. Не бяха много онези диви Външни, с които човек можеше да се разбере — хора като Джанвърт и този агент по телефона. Тези хора бяха в състояние да осъзнаят заплахата, стаена в новото жило на Кошера. Те първи щяха да вникнат в необходимостта от промяна. Светът също скоро щеше да се промени. Хелстрьом виждаше ясно пътя, който му предсоеше да поеме. От правителството на Външните ще изисква Кошерът да продължи необезпокояван от дивите човешки маси своето тайно съществуване. Разбира се, това не може да продължи вечно. Кошерът сам ще се погрижи, когато настъпи моментът за роене и Външните няма да успеят да им попречат. След първото роене ще последват още много, така дивите постепенно ще бъдат асимилирани и изтиквани към все по-тесни райони на планетата, която в момента деляха с утрешните човеци.

67