Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

„Из дневника на Нилс Хелстрьом: Трима от нашите по-млади генетици днес са влизали в помещението с плодовитите женски и по-възрастните колонисти порицаха поведението им. Наложи се за кой ли път да обясня, че този факт е несъществен. Стремежът за продължаване на рода при младите специалисти не бива да се подтиска, защото се нуждаят от пълна свобода на умствените си способности. Самият аз съм си позволявал понякога подобни волности и старите колонисти го знаят добре. Естествено и мен са ме порицавали. Кога най-сетне ще разберат, че дори на този етап, все още не сме овладели всички тънкости на генетичното манипулиране? За щастие, старите умират един по един. Дори и тук е в сила нашият девиз: «Към резервоарите — състарени, от резервоарите — обновени». Естествено, ще изследваме внимателно полученият от този набег наследствен материал. Талантът се открива, когато го търсиш. А всички знаем, колко отчаяно се нуждае Кошерът от таланти.“

Меривейл беше подразнен от тона, с който му говореше Перюджи по телефона, но въпреки това се постара да прикрие раздразнението си със спокойни отговори. Перюджи беше разгневен и не правеше никакви опити да сдържа чувствата си. За Меривейл, Перюджи не беше нищо повече, от единствената пречка към поредното повишение. Меривейл вярваше, че го познава добре, но ето че сега донякъде беше обиден от тона на превъзходство, който недвусмислено говореше, за по-високото положение на другия в Агенцията.

Меривейл бе извикан за този разговор направо от следобедното съвещание с новата група, която предстоеше да отпътува за Орегон. Напуснал бе неохотно съвещанието, но не посмя да се забави. Перюджи не обичаше да чака. Перюджи беше един от богоизбраните, които почти ежедневно се срещаха лично с Шефа. Може би дори знаеше кой всъщност е Шефа.

Върху гладката полирана повърхност на бюрото бе поставен нож за разрязване на книги, оформен като миниатюрна кавалерийска сабя. Меривейл го вдигна, докато слушаше, и започна нервно да забива върха му в бележника, като преглъщаше болезнено в миговете, когато разговорът придобиваше неприятна насока.

— Това беше в началото на месеца, Дзюл — рече Меривейл, макар да си даваше сметка, че обяснението му е недостатъчно. — Тогава не знаехме много неща, които са ни известни сега.

— И какво знаем сега? — запита насмешливо Дзюл.

— Знаем, че там има някой, който не се поколеба да… премахне нашите хора.

— Това го знаехме и преди!

— Но нямахме представа докъде би могъл да отиде този някой в играта на криеница.

— Нима разполагаме с толкова много сътрудници, че можем да си позволим да ги губим само за да установяваме подобни маловажни факти?

Какъв лицемер! Никой досега не бе изгубил повече агенти от Перюджи. Пък и двете групи действаха изключително по негови разпореждания.

Меривейл удари рязко с ножа и се намръщи, когато забеляза, че е повредил полираната повърхност. Ще трябва да нареди да сменят бюрото веднага щом приключи с разговора.

— Дзюл, всеки един от агентите ни знае добре, че тази работа е рискована. Никой от тях не си прави илюзии.

— Но дали знаят колко рискуваш ти?

— Това не е честно — измърмори Меривейл, като същевременно се питаше какво всъщност целеше Перюджи. Защо бе преминал към неочаквана атака? Може би бе имал неприятности горе?

— Ти си глупак, Меривейл — кресна Перюджи. — Изгуби трима от най-добрите ни сътрудници.

— Следвах дадените ми инструкции и ти го знаеш.

— И въз основата на тези инструкции даде всичко от себе си.

— Точно така. — Меривейл почувства, че под якичката му се е насъбрала пот и прокара пръст отдолу. — Нямаше никакъв друг начин да узнаем какво се е случило с Портър. Ти ми нареди да го изпратя сам. Цитирам дословно думите ти.

— А когато Портър взе и изчезна?

— Тогава пак ти каза, че може би е имал лични причини за да го направи!

— Какви лични причини? Досието на Портър бе едно от най-чистите.

— Нали каза, че не се разбирал с жена си.

— Казвал ли съм? Не помня такова нещо.

Такава значи щеше да е новата тактика, помисли си Меривейл. Стомахът му се сви болезнено.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза