Кошерът на Хелстрьом

— Знаеш добре, че измисли това обяснение само за да изпратиш втора група, при това със същите инструкции.

— Не знам такова нещо, Меривейл. Ти изпрати Дипиъкс и Гринели в онова змийско гнездо в Орегон, а сега си търсиш извинения. Още когато изчезна Портър трябваше да пуснеш официално допитване за изчезнал турист в този район.

„Аха, всичко се изяснява — рече си Меривейл. Ако Перюджи успее, ще спечели всичко. Ако се провали, ще стовари цялата вина върху мен. Хитро скроено!“

— Предполагам, — заговори той, — че ще постъпиш точно така, когато пристигнеш в Орегон.

— Знаеш, че ще го сторя!

„Вероятно Шефа ни слуша в момента — помисли си Меривейл. — О, Боже! Защо ми трябваше да се забърквам в тази работа?“

— Съобщи ли на новата група, че ще ги оглавя лично? — запита Перюджи.

— Когато се обади, съвещанието тъкмо започваше.

— Много добре. Тръгвам след час и ще се срещна с новата група в Портленд.

— Ще им кажа — увери го с уморен глас Меривейл.

— Кажи им и това — искам по време на операцията да се пипа крайно внимателно. Никакви героични изхвърляния, ясно ли е? Хелстрьом има могъщи приятели и предполагам, излишно е да ти напомням, че екологията сега е на мода. Та този Хелстрьом изглеждал е подшушнал каквото трябва на когото трябва, защото горе гледат на него като на някакъв екологичен месия. За щастие има и такива, които го мислят за умопобъркан фанатик и не бих се учудил, ако те са мнозинство. Разбра ли ме?

— Напълно. — Меривейл не направи опит да скрие огорчението си. Шефа изглежда се вслушваше в думите на Перюджи. Целият разговор не беше нищо повече от предварително планирана сцена, в която за него бяха отредили ролята на жертвения козел.

— Съмнявам се, да е напълно, — отвърна заядливо Перюджи, — но предполагам и това е достатъчно за да изпълниш нарежданията, които току що ти дадоха, при това без повече нелепи грешки. Погрижи се да стане веднага.

Връзката беше прекъсната с отчетливо изщракване.

Меривейл въздъхна и окачи слушалката на декоративната кука. Събитията се развиваха в очакваната посока. Ще трябва сам да вади горещите картофи от огъня. И изпусне ли един, или някой друг го направи, пръстът на съдбата щеше да му посочи пътя навън. Е, и при други случаи бе изпадал в подобно положение, а не рядко и той бе поставял натясно своите заместници. Имаше само един безопасен начин на действие. Трябваше час по-скоро да се освободи от всякаква отговорност, но да го направи внимателно и незабележимо. Дребосъкът Джанвърт бе най-логичният заместник. Значи при първа възможност, той трябва да бъде обявен за сътрудник номер едно на Дзюл Перюджи. Перюджи не беше изразил някакво мнение по въпроса за помощниците си. И това беше грешка. Започне ли Перюджи да се разпорежда, не само той, но и неговият пряк заместник ще носят лична отговорност за последствията. Изборът на Дребосъка бе добър. Перюджи на няколко пъти бе давал да се разбере, че му няма пълно доверие. Но Джанвърт бе човек с въображение и доста способен. Така че, повишението му можеше да бъде оправдано.

16

„Из Кошерния наръчник: Химически кастрираният работник е истинският извор на свобода в нашето общество. Дори в дивото общество съществуват форми на кастрирани работници, макар това да е прикрито зад маската на привидна способност към оплождане и създаване на поколение. Разликата е в това, че потомството на социалния кастрат не допринася с нищо за усъвършенстването и развитието на обществото, в което живее и по този начин бива отделено от него. Подобни индивиди се разпознават лесно. Те не са обременени с особен интелект, нито притежават емоционален и духовен живот. Лишени от индивидуални отличия, те просто се сливат с околната сива маса на себеподобни. В този смисъл, нито нашият Кошер, нито насекомите дават нещо ново на света. Това, което насекомите притежават обаче и което ние се стараем да възприемем от тях, е взаимодействието на всички работници за изграждане и създаване на илюзорна Утопия — на идеалното общество.“