Кости по хълмовете

Земите около река Орхон бяха по-тъмнозелени от всички други. Самата река беше широка и бистра. Тя трябваше да се погрижи за двеста хиляди мъже и жени и два пъти повече коне, когато Хазар и Субодай пристигнаха един след друг в рамките на два дни. Под властта на хана народът се бе умножил и винаги отнякъде се чуваше детски рев. След завръщането си от дзинската столица Чингис се бе установил на почти постоянен лагер при реката, загърбвайки степта Аврага. Вярно, като родно място на народа, Аврага винаги щеше да остане свещена, но тя беше суха и равна. А тук един водопад разбиваше водите на Орхон на бели пръски, конете и овцете можеха да пият колкото си искат. Чингис беше плувал много пъти в дълбоките вирове, които възвръщаха силите му.

Хазар бе пристигнал пръв и прегърна братята си — Чингис, Хаджиун и дори Темуге, който не беше воин, но пък управляваше лагерите и уреждаше споровете между семействата. Доведе със себе си и Угедай. Момчето бе едва на тринадесет, но мускулесто и с дълги крайници; личеше си, че ще стане високо като баща си. В острите очертания на лицето му братята виждаха чертите на онова друго момче, което навремето, пропъдени и сами, само на няколко залъка от гладната смърт, ги беше запазило живи. Хазар хвана Угедай за врата и го бутна напред към баща му, без да крие гордостта си.

— Бива го с лъка и меча, братко — рече той, докато надигаше мяха черен айраг, за да насочи парливата струя към гърлото си.

Чингис чу радостния възглас на Бьорте от семейния гер и знаеше, че само след миг синът му ще бъде наобиколен от жени.

— Пораснал си, Угедай — неловко рече той. — Довечера искам да ми разкажеш за пътешествията си.

Гледаше как Угедай се покланя официално, като криеше чувствата си. Три години бяха много време, но Чингис бе доволен от младия воин, който се връщаше при него. Угедай имаше същите жълти очи като неговите и Чингис одобряваше самообладанието и спокойствието му. Не го изпита с прегръдка в присъствието на толкова много мъже, които ги гледаха и може би един ден щяха да следват командите му.

— Достатъчно голям ли си, за да пиеш, момче? — попита Чингис, като претегляше един мях в ръце. Когато синът му кимна, той му го подхвърли и Угедай го пое ловко, смутен от въздишките и възгласите на хората около себе си. Когато майка му излезе и го прегърна, той остана скован, като се мъчеше да покаже на баща си, че вече не е малко момче, готово да се разтопи в ръцете й. Бьорте като че ли не забеляза това и обгърна с длани лицето му, плачейки от щастие.

— Остави го, Бьорте — промърмори Чингис над рамото й. — Вече е достатъчно голям, за да се бие и язди с мен.

Жена му не му обърна внимание и ханът въздъхна добродушно.

Усети как гърдите му се стягат, когато видя Субодай да препуска в тръс през осеяната с гери равнина с Джучи до себе си. Двамата се спешиха и Чингис видя, че Джучи върви с пружиниращата стъпка на роден воин. Беше станал с цял пръст по-висок от хана, макар тъмните му очи да напомниха на Чингис, че някой друг може да е баща му. Не знаеше как да посрещне Джучи и инстинктивно заговори на Субодай, без да обръща внимание на момъка.

— Подгони ли ги пред себе си, военачалнико? — попита той.

Субодай се засмя.

— Видях много странни неща, господарю хан. Щях да стигна и по-надалеч, ако не ни беше повикал обратно. Значи ще има война?

Сянка премина по лицето на Чингис, но той поклати глава.

— После, Субодай, после. Ще имаш псета за пердашене, но Арслан напуска поста си и когато Джелме се върне, ще устроим пир в негова чест.

Субодай не скри тъгата си от чутото.

— Много съм му задължен, господарю. Моят поет е чудесен. Мога ли да предложа услугите му?

Чингис се ухили.

— Дузина поети и разказвачи се бият като котки за честта да възпеят ковача-военачалник, но и твоят може да се присъедини към тях.

Докато говореше, усещаше погледа на майката на Джучи. Бьорте очакваше той да приеме първородния си син, преди тя да го приветства с добре дошъл. Когато настъпи тишина, Чингис най-сетне се обърна към Джучи. Трудно му беше да не настръхне от този негов безизразен черен поглед. От много време в лагерите никой не смееше да погледне хана в очите по такъв начин и Чингис усети как сърцето му започва да бие по-бързо, сякаш се е изправил срещу враг.

— Радвам се да те видя в добро здраве и силен, татко — рече Джучи с по-дълбок глас, отколкото бе очаквал Чингис. — Когато тръгнах, беше все още слаб от отровата на убиеца.

Чингис забеляза как ръката на Субодай трепва, сякаш искаше да я вдигне предупредително. Военачалникът явно бе по-съобразителен от Джучи. Младият воин стоеше гордо пред него, сякаш не беше родено от изнасилване копеле, едва прието в герите на семейството му.

Чингис потисна раздразнението си, като много добре си даваше сметка за мълчаливото присъствие на жена си.

— Явно съм труден за убиване — тихо рече той. — Добре си дошъл в лагера ми, Джучи.