Кости по хълмовете

Изправи се с мъка на крака и прие купа солен чай от един воин, който го беше чакал да се събуди. Отпиваше бавно, чувствайки как топлата напитка прогонва студа от тялото му. Беше разговарял с военачалниците и бе похвалил Хаджиун пред тях, за да възстанови накърнената репутация на брат си. Бе похвалил също и Угедай. Наистина беше доволен от сина си. Угедай сякаш порасна, откакто стана негов наследник. У него имаше тихо достойнство, което никога не бе забелязвал у Чагатай. Зачуди се на странните прищевки на съдбата. Може би някой го беше водил да избере подходящия син, който да наследи земите му.

Светлината се засили и армията на Джелауддин вече се виждаше ясно. Бяха разчистили повечето трупове и Чингис предположи, че са хвърлили телата в реката, за да ги отнесе течението. Арабите вече не изглеждаха така страховити. Почти половината бяха загинали предишния ден и му се стори, че вижда примирение в начина, по който стояха така мълчаливо и чакаха. Не се надяваха да оцелеят и това му харесваше. Помисли си за градовете, които избързаха да въстанат. Херат и Балх щяха първи да видят войските му и този път нямаше да приеме откуп или предаване. Щяха да послужат като урок за другите — че никой не може да му се присмива и да го гледа презрително.

Хвърли купата на земята и даде знак да му доведат отпочинал кон. Туманите се построиха в карета и Чингис им хвърли само един бегъл поглед. Знаеше, че през нощта командирите са се погрижили да осигурят нови стрели и мечове за онези, които се нуждаеха от тях. Вече не беше млад мъж, способен да издържи по два или три дни без почивка. Докато беше спал, много от воините му бяха останали будни, за да заточат оръжия и да се погрижат за конете си.

Яхна коня и видя Монгке и Кублай да седят сред другите момчета и да си поделят парче сушено овнешко. Намръщи се и се огледа за някой командир, който да ги отведе на безопасно място. Преди да успее да намери човек, армията на Джелауддин изкрещя предизвикателно и птиците от дърветата покрай реката уплашено литнаха във въздуха.

Изправи се в стремената и напрегна очи да види дали няма да атакуват. Вместо това армията на Джелауддин се раздели и Чингис видя с изумление как един конник препусна през редиците към ивицата между двете войски.

Ханът се взираше в самотния ездач. Не беше виждал Джелауддин, но не би могъл да е някой друг. Кублай и Монгке също станаха да видят какво е привлякло интереса на дядо им. Двете момчета гледаха като омагьосани как Джелауддин вади нож и срязва ремъците на бронята си. Тя падна на парчета на земята.

Чингис повдигна вежди и се запита дали не наблюдава някакъв ритуал. Джелауддин седеше на коня си само в опърпана роба и ханът размени озадачени погледи с командирите си. Видя как принцът вдига сабята си като за поздрав, след което я хвърли и върхът й се заби в земята. Нима се предаваше? Трима младежи излязоха от редиците и той им заговори, без да обръща внимание на монголското войнство. Принцът изглеждаше спокоен в присъствието им и се смееше с тях. Чингис гледаше с любопитство как и тримата докосват с чела стремето му, след което се връщат на местата си.

Ханът отвори уста да заповяда атака, но принцът обърна коня си и заби пети в хълбоците му. Армията му бе оставила проход до реката и Чингис най-сетне осъзна какво ще направи Джелауддин. Предишния ден беше видял стръмния бряг и трепна в очакване.

Джелауддин стигна калния ръб в галоп. Без колебание кон и човек скочиха напред. Туманите бяха достатъчно близо, за да чуят последвалия шумен плясък и Чингис кимна.

— Видяхте ли това, Кублай? Монгке? — извика той и стресна захласнатите момчета.

Кублай отвърна пръв.

— Видях. Мъртъв ли е?

Чингис сви рамене.

— Може би. Брегът е много висок.

Замисли се за момент. Искаше внуците му да оценят този драматичен жест на презрение. Джелауддин можеше да се спусне до реката където си пожелае през нощта, но бе предпочел ханът да види безразсъдната храброст на расата му. Като роден ездач, Чингис се бе насладил на този момент повече, отколкото на всеки друг в тази кампания, но не беше лесно да го обясни на момчетата.

— Запомни името Джелауддин, Кублай. Беше силен враг.

— Това добро ли е? — попита обърканият Кублай.

Чингис кимна.

— Дори врагът може да има чест. Баща му е бил щастливец да има такъв син. Запомни този ден и може би след време ще направиш горд и своя баща.

Отпред армията затвори прохода и вдигна саби. Тримата братя на Джелауддин закрачиха напред с радостни сълзи в очите.

Чингис се усмихна, но не забрави да прати момчетата отзад, преди да даде заповед за атака.

38.