Кости по хълмовете

Описването на земи като „завоювани“ от Чингис хан неизменно изисква известно обяснение на термина. Когато римляните завоювали Испания и Галия, те донесли със себе си пътища, търговия, градове, мостове, акведукти — всички атрибути на цивилизацията, както са я разбирали. Чингис никога не е бил строител. Да бъдеш завоюван от монголската армия означава да изгубиш своя владетел, армиите му и най-скъпоценните градове, но монголите никога не са били толкова многобройни, че да оставят голяма сила след себе си, преди да продължат нататък. Монголски воини можели да се видят по пазарите на китайските градове или отседнали в такива отдалечени страни като Корея и Афганистан, но като цяло след приключването на боевете почти не оставало действащо управление. На практика да бъдеш покорен от монголите означавало всички местни въоръжени сили да прекратят съществуването си. Ако някой — който и да е — се осмелявал да придвижва войници, най-вероятно е щял да види туман на хоризонта.

Монголите получавали данък и контролирали земята, но не се отказали от номадския си начин на живот, докато Чингис бил жив.

Трудно е да си го представим осемстотин години по-късно, но всяваният от подвижните сили на Чингис ужас може би е бил толкова ефективен за контролиране на една или друга победена провинция, колкото и здравото присъствие на римляните. През седемнадесети век мюсюлманският историк Абул-Гази пише:

„По времето на Чингис хан цялата земя между Иран и земите на тюрките се радвала на такъв мир, че човек можел да пътува от изгрев до залез със златен поднос на главата, без никой да го нападне“.

Огромната скорост и опустошението били основен фактор за успеха на монголите. По време на кампанията срещу китайския император войските на Чингис атакували над деветдесет града само за една година. Самият Чингис участвал в завладяването на двадесет и осем, а бил отблъснат само от четири. Исторически той спечелил и от факта, че по онова време китайците все още не употребявали ефективно барута във военното дело. През 1221 г., само шест години след падането на Йенкин, една китайска армия използвала експлодиращи железни гърнета срещу град Кинджоу в южен Сун. Ефектът от шрапнелите бил съизмерим с този на съвременните гранати. Онези след Чингис вече щели да се изправят срещу оръжията на една нова епоха.

Сцената с руските рицари в първа глава се развива горе-долу по времето на Петия кръстоносен поход към Светите земи. Ако погледнем Русия в историческа перспектива, огромната катедрала „Св. София“ в Новгород била построена около 1045 г. на мястото на дървена черква с тринадесет купола, издигната век по-рано. Средновековна Русия и цяла Европа била на прага на великия период на катедралите и християнската експанзия, която ще се сблъска с исляма през следващите четири столетия. Описах бронята и оръжията на руските воини колкото е възможно по-точно.

Монголите наистина стигнали до Корея, макар тук да използвам по-старото название „Корио“. Името означава „висока прекрасна земя“. Монголските войски унищожили каракитаните — китайски потомци, които напуснали родината си и се установили в планините на Корея, откъдето местната династия не можела да ги изкорени.

В лицето на хора като брат си Хазар, Джебе и Субодай ханът намерил група военачалници, на които напълно подхожда прозвището „хрътките на Чингис“. Те били на практика неудържими, но въпреки това Чингис се насочил към ислямска Централна Азия преди пълното завладяване на Китай и дори само на северните му части. В действителност Джебе Стрелата се издигнал по-рано, отколкото го представям тук, но понякога изискванията на повествованието правят подобни промени неизбежни. Той и Субодай станали двамата най-прочути военачалници на своето време, истински близнаци по умения, безпощадност и абсолютна лоялност към хана.

Чингис не се стремял да управлява градове, от които нямал абсолютно никаква полза. Целите му били почти винаги лични — да пречупи или убие индивидуални врагове, без значение колко армии и градове стоят на пътя му. Веднъж бил готов да преговаря с китайския император при Йенкин, но след като последният побягнал към Кай-Фенг-Фу, Чингис изгорил града и пратил войска след него. Колкото и мащабно да било унищожението, то си оставало битка между Чингис и едно-единствено семейство.