Кости по хълмовете

Най-големият син на Чингис Джучи бил единственият военачалник, обърнал се срещу него. Отвел хората си и отказал да се върне. Макар историята да е описана доста добре, авторът на художествена литература понякога е принуден да обясни как е било възможно да се случи подобно нещо. Хората му е трябвало да изоставят жените и децата си и това изглежда необичайно според съвременното мислене. Възможно ли е наистина да е бил толкова харизматичен лидер? Примерът може и да ви се стори странен, но се сещам за религиозния водач Дейвид Кореш, чиито последователи бяха убити през 1993 г. при обсадата във Вако, Тексас. Преди смъртта си той вкарвал жените на вярващите в собственото си легло. Съпрузите не само не възразявали, но и приели волята му, че вече не могат да спят с тях. Това е силата на харизматичния лидер. За онези от нас, които нямаме подобно влияние, хора като Нелсън, Цезар и Чингис винаги ще си останат в известен смисъл загадка. Конкретните обстоятелства около смъртта на Джучи са неизвестни, но ако е настъпила по заповед на баща му, това никога не би било записано. Моментът обаче е подозрително удобен. Чингис идеално го устройвало това, че единственият предател е умрял малко след като отвел хората си на север. Можем единствено да сме сигурни, че ханът не би използвал хашишини за целта.

Едно от имената с множество варианти на изписване и изговаряне е това на жената на Толуй Сорхатани. Най-точното е може би Сорхахтани, но го отхвърлих, тъй като ми се стори твърде трудно за окото. Сорхатани играе съвсем незначителна роля в тази книга, но като майка на Монгке и Кублай, е имала огромно влияние върху бъдещето на монголската нация. Тя самата била християнка, но въпреки това позволила будистът Яо Шъ да стане наставник на Кублай. Двамата заедно създават човек, който ще прегърне китайската култура така, както Чингис никога не би и помислил.

Джелауддин събрал около 60 000 души под знамената си след смъртта на шаха. Откъснат от собствените си земи, той явно също е бил необикновен лидер. В долината Панджшир в Афганистан успял да принуди монголската войска да се оттегли от другата страна на реката. Чингис го подценил и изпратил само три тумана да се разправят с бунтовника. За пръв и единствен път в живота на Чингис войската му била разгромена. Само за една година ореолът на непобедимост, създаден с толкова труд и усилия, станал на пух и прах. Наложило се самият Чингис да излезе на бойното поле с всичко, с което разполагал. Придвижвал войската си толкова бързо, че хората нямали време да си сготвят храна, и настигнал Джелауддин чак при река Инд в съвременен Пакистан. Армията на принца се оказала притисната при брега. Тук не продължавам историята на Джелауддин, но след като оцелял в битката, той успял да се прехвърли през Иран до Грузия, Армения и Кюрдистан и да събира последователи, докато не бил убит през 1231 г. Армията му превзела Йерусалим без него и градът останал под контрола на мюсюлманите чак до 1917 г.

Човекът, който паднал от стената на Херат, е любопитна подробност от разказите. Изоставеният град-крепост се издига и до днес, както го описвам. Чингис бил поразен от оцеляването на нещастника и наистина го пощадил. Както и в много други случаи, човекът Чингис бил съвсем различен от безпощадния хан Чингис. Като човек, той се радвал на прояви на храброст, както било в случая с хвърлилия се в реката Джелауддин. Като хан, заповядал избиването на всичко живо в Херат със съзнанието, че това ще послужи като послание за всички, които смятали, че властта му е била разклатена от въстанието на Джелауддин. Избиването при Херат било последното му по-значително действие в Афганистан. Подобно на този град, в Си Ся си помислили, че монголите са прекалено далеч, за да пазят гарнизоните си там и престанали да плащат данък. Отказът им накарал хана най-сетне да напусне земите на арабите и да се заеме с пълното подчинение на Китай, започнало повече от десетилетие по-рано.

През 1227 г., само дванадесет години след превземането на Йенкин през 1215 г., Чингис хан бил мъртъв. От тези дванадесет години прекарал във война около осем. Дори когато нямало конкретен враг, военачалниците му никога не спирали и стигнали чак до Киев в Русия, където Угедай предприел единствената успешна зимна атака в историята. С право той се смята за най-талантливия от всички военачалници на Чингис. Тук далеч не го описвам така добре, както заслужава.