Кости по хълмовете

Други събития накарали хана да се откъсне от целенасочения си и личен подход към войната. Вярно е, че един от монголските дипломатически (да се чете шпионски) кервани бил изклан от шаха на Хорезъм. Чингис пратил между 100 и 450 души (в зависимост от това на кой исторически извор ще повярваме), но те били задържани от управителя на Отрар, който бил роднина на шаха. Дори тогава Чингис приел, че той е действал на своя глава, и пратил още трима души с искане управителят да му бъде предаден и да уговорят освобождаването на първата група. Пратениците също били убити и именно това довело Чингис в ислямските държави. По това време той почти със сигурност е смятал да довърши завладяването на Китай. Нямал желание да отваря съвсем нов фронт срещу многоброен противник, но пък и не можел да игнорира такова крещящо предизвикателство към авторитета му. Монголската войска потеглила и милиони щели да намерят смъртта си. Чингис се изкачил сам на върха на една планина и се молил на бащата-небе със следните думи: „Не аз причиних тази беда, но ми дай силата да отмъстя“.

Навличайки си гнева на Чингис, управителят на Отрар взел може би едно от най-лошите военни решения в историята. Може би си е мислел, че може да се подиграе с монголския хан и това да мине безнаказано. Като братовчед на шаха и при наличието на огромните армии, той едва ли се е замислил сериозно за монголската заплаха.

Днес от някогашния Отрар са останали само счукани камъни и градът никога не бил издигнат отново. Иналчук бил екзекутиран, като сипали в очите и ушите му разтопено сребро. Макар да промених реда на падането на градовете, шахът в крайна сметка бил победен и принуден да бяга, преследван от Субодай и Джебе, точно както го описах. Успял да им се изплъзва цели хиляда мили, прекосявайки съвременен Узбекистан и Иран до бреговете на Каспийско море, където се качил в лодка и заедно със синовете си стигнал до един малък остров. Там умрял от изтощение и пневмония и синът му Джелауддин (или Джалал-уд-Дин) трябвало да заеме мястото на баща си начело на арабските армии. Изправил се срещу Чингис при река Инд и успял да се измъкне почти само той, а войската му била смазана. Момчето, което един ден щяло да стане Кублай хан, наистина било там и се твърди, че Чингис обърнал внимание на храбростта му като пример как трябва да живее и умре един мъж.

Арабските хашишини са може би най-известни с това, че от тях произлиза английската дума за убиец; Марко Поло ги нарича „ашишини“ и описва как изпадат в безумие от наркотика. Възможно е обаче името им да произлиза от „асасеен“, което на арабски означава „пазител“. Като шиити, те се различавали от преобладаващата част мюсюлмани, които са сунити. Практиката да показват на упоения новоприет версия на рая и ада наистина съществувала. Били известни с безкрайната си лоялност към Стареца от планините. По времето на разцвета си влиянието им било огромно и наистина поставили отровен пай върху гърдите на Саладин, докато спял — недвусмислено послание да бъдат оставени на мира. Макар че крепостите им били унищожени от Чингис и хановете след него, сектата останала активна и много години след това.

Слонове били използвани срещу монголите при Отрар, Самарканд и в други сражения, но това се оказало безнадеждна тактика срещу воини, за които лъкът бил основно оръжие. Монголите изобщо не се плашели от огромните животни и ги обсипвали със стрели. Всеки път слоновете побягвали назад и стъпквали собствените си редици. Веднъж Чингис дори заловил слонове, но предпочел да ги пусне, вместо да използва подобни ненадеждни създания.

Заради повествованието преместих в Самарканд минарето, пред което се „поклонил“ Чингис. В действителност то се намира в Бухара и се издига до ден-днешен на височина 45 м. Казват, че Чингис се обърнал към богатите търговци от града и им казал чрез преводачите си, че явно са извършили големи грехове и че най-убедителното доказателство за това било самото му присъствие сред тях. Никога няма да узнаем дали наистина е смятал себе си за Божие наказание, или просто се е подигравал.

Забележка: Ислямът смята Авраам за първия мюсюлманин, който приел единствения бог. Подобно на Мойсей и Исус, описанието на живота му в Корана значително се различава от това в Библията.