Ковачница на мрак

Приближиха се двама в халати. Единият беше много едър, с дебели ръце и крака, мускулите на раменете му бяха провиснали сякаш от собствената си тежест. Носът му, извит и сплескан, господстваше на обруленото лице, но сините очи блеснаха ярко, щом се впиха в коня на Т’рисс. Над широките му рамене се подаваше огромна брадва с шип.

Приятелят му беше почти мършав в сравнение с него, блед и с изпито лице като на болник. Късата брадва, затъкната в колана му, беше с откършена дръжка, а ръцете му бяха почти почернели до лактите от засъхнала кръв.

— Лъхат на смърт — каза хладно Т’рисс. — Това ли са сънародниците ти?

— Монаси от манастира Янис — отвърна Фарор. — Във владенията на Майка Тъма сме. Това е Куралд Галайн.

— Не са взели пленници.

До гробокопачите лежаха трийсетина разбойници — мъже, жени и деца. Встрани от вира, зад дърветата, се виждаше вдигнато набързо селце, с колиби като отворени рани, зейнали врати и изоставени вещи. Миришеше на пушек.

По-дребният от двамата монаси заговори на Фарор:

— Пристигнахте в подходящ момент, Страж. Ако бяхте дошли вчера, сега с вас щяха да се забавляват малки момченца. Аз съм лейтенант Капло Дриим, командвам този отряд на Ян Шейки. А този лигав глупак до мен е магьосник Реш.

Реш се обърна към Т’рисс със звучен глас, като вода по камък.

— Добре дошла, азатанаи. Чудесен кон си направила, но чудя се, можеш ли да чуеш цвиленето му?

Т’рисс се извърна към Фарор Хенд и каза намръщено.

— Изглежда, ще бъда позабавена в пътуването си до Карканас.

— Няма да е за дълго, струва ми се — каза магьосникът. — Ян Шейки е на път към мъдрия град в края на краищата.

Фарор Хенд изправи рамене.

— Извинете, но тази жена е под моята опека. Ще я заведа до Карканас без бавене.

Капло се покашля.

— Прощавайте, но вие трябва да сте Фарор Хенд. Калат е пратил петдесет Стражи да ви търсят, да не говорим за Кагамандра Тюлас, който гостува в лагера на командира. Командирът ви настоява да се явите, веднага. Това съобщение предадоха за вас на всеки, който би могъл да ви срещне.

— Тази гостенка — каза Реш без особено доброжелателство, очите му бяха впити, без да трепват, в Т’рисс, — сега е под закрилата на Ян Шейки.

— Ще поднеса протеста си на Калат Хустаин — заяви разгневена Фарор Хенд, но нищо по-добро не можа да й хрумне, толкова объркани бяха мислите й. „Кагамандра Тюлас? За мен ли е дошъл? Как смее! Аз съм Страж на Външните предели, не някое своенравно дете!“

Т’рисс й заговори:

— Приятелко, изглежда, ще трябва да се разделим. Благодарна съм за това, че ме придружи.

— Устройва ли те това? — попита я Фарор, стиснала ръце на рога на седлото, за да не затреперят.

— Ако компанията им ми омръзне, ще продължа към Карканас, за да се срещна с Майка Тъма. Що се отнася до мен, в безопасност съм. Този магьосник има високо мнение за себе си, но не представлява заплаха за мен.

Капло се покашля отново.

— Извинете, но моля ви, никаква заплаха няма в това. Връщаме се на юг и несъмнено майка Шеканто Деран ще желае да се срещне с тази азатанаи, което ще наложи да се задържи за малко в Ян Шейки. Това е само вежливост, уверявам ви.

— Гледайте да е така — отвърна рязко Фарор.

Т’рисс гледаше лейтенанта.

— Виждам, че сте добре запознат с кръвта, сър.

— Да, азатанаи. Тази банда главорези напълно са заслужили съдбата си, уверявам ви. Неприятна задача…

— А децата? — попита Т’рисс. — И те ли бяха главорези?

— Глина в извратени ръце — отвърна Капло. — Биеха се редом с близките си. Новородените бяха убити от своите, докато ние щяхме с радост да приемем такива бездомничета в манастира ни.

— Отчаянието вдига високи стени — каза Реш и сви рамене. — Лейтенант, тази азатанаи каза истината. В нея има могъща магия, като дете, чакащо да се роди. Най-добре да не извиваме ръцете й.

— Ще проявим изключителна вежливост.

— Тогава ще ви помоля за услуга — каза Т’рисс на Капло. — Осигурете ескорт на Фарор Хенд и може би отпочинал кон. Не бих искала да пострада тепърва, щом трябва да се върне в лагера си.

— Не е нужно — каза Фарор. — Но ти благодаря, Т’рисс…

— Т’рисс! — възкликна ококорено магьосникът. — Тази жена не е дар от Витр!

Фарор Хенд въздъхна.

— И какво разкривате с това отрицание? — Обърна се отново към Капло. — Лейтенант, в съобщението, което сте получили от Стражите, споменава ли се за капитан Финара Стоун?

— Да. Ще се възстанови. Но ако има повод за притеснение, сега той е за вашия годеник, който препуска припряно към брега на самия Витр.

— Това е негово решение. — Още докато го изричаше, видя как Капло повдигна вежди.

— Бъдете сигурна, че не е сам — продължи лейтенантът, отново объркан. — Придружава го отряд Стражи, както и Шаренас Анкаду.

— Шаренас Анкаду?

— Командирът ви имаше гости — сигурен съм, че споменах за това, нали? Все едно. Срещнахме на пътя капитан Хун Раал, яздеше с три резервни коня за Карканас. За неговата мисия не знаем нищо, уви. — Но този път невинният му поглед се спря на Т’рисс и той се усмихна.

„Бездната да ги вземе всички тези игри!“

— Споменаха ли за спътника на капитан Финара Стоун?