Ковачница на мрак

Последвалата кариера, през цялата кампания за изтласкване на форулканите, а след това прогонването на джеларканите дълбоко в земите на северозапад, бе издигнала Урусандер до легендарен статут, което оправдаваше тази сцена тук, в горната зала на най-новата кула на цитаделата — прахта от работата на каменоделците все още се рееше във въздуха. Присъствието на Кадаспала от дома Инис само по себе си беше знак за високото положение на Урусандер. Този портрет щеше да бъде копиран на стената на Вътрешната алея в Цитаделата на Карканас, редом до образите на знатни Тайст, все още живи, както и отдавна умрели.

Но мъжът, който седеше вдървено в пищната униформа, накичена с воински отличия, бе готов всеки момент да разбие съвършения образ на непоколебимо достойнство. Хун Раал едва сдържа усмивката си. Нито на него, нито на Оссерк можеха да убегнат признаците, докато Кадаспала продължаваше да работи, унесен и потънал в собствения си свят на трескава припряност. Урусандер беше съвсем неподвижен — и художникът несъмнено, ако изобщо го забелязваше, виждаше в това триумф на собствената си воля над непокорния си обект.

Хун се зачуди дали Оссерк ще проговори, за да заприщи бента, преди да е изригнал, или ще се свие плахо, както беше правил повечето пъти в спокойния си, заслонен от опасности живот, дали ще се опита след това да надмогне себе си в усилие да успокои всеки, който можеше да се обиди от гневната тирада на баща му. Хун бе решил само да чака и да гледа, но каква полза щеше да има от това? Още по-лошо, Кадаспала можеше дотолкова да се обиди, че да си прибере боите и четките и да си тръгне, за да не се върне никога повече.

Присъствието на Хун Раал в тази зала не беше без основания. Нима не се беше разминал на косъм със смъртта, когато пое с тялото си ножа на убиец, предназначен за Урусандер? Е, готов беше и този път да се изпречи на пътя на ножа. Покашля се предпазливо и каза:

— Добри художнико, дневната светлина гасне…

Кадаспала — не много по-възрастен от Оссерк — се обърна рязко към стария войник.

— Проклет глупак! Светлината е съвършена! Точно в този момент! Не можеш ли да разбереш това?

— Все пак… и в това, сър, се прекланям пред вещината ви. Но все пак трябва да разберете, лорд Урусандер е войник, който е понесъл много рани в службата си. Много кръв е пролял в защита на Куралд Галайн, за да спечели за всички нас мира, който с такава охота приемаме за нещо дошло от само себе си. Знам, че не би могъл да седи неподвижно толкова дълго, както днес…

— В това — сопна се Кадаспала — не се съмнявам. Както и че кучешкото ти лице никога няма да краси някоя стена, освен като яхнат трофей.

Хун Раал се изсмя късо.

— Добре казано, сър. Но не променя нищо. Лордът има нужда да поразкърши малко крайниците си, това казвам.

Кръглото лице на художника сякаш се зарея във въздуха като маска, готово всеки момент да се откъсне от тялото и да връхлети право към Хун Раал. А после Кадаспала се обърна и захвърли четките си.

— Все едно, то пък една светлина! Не стига ли, че Майка Тъма ни я краде всичката? А портретите на Алеята? Напразна работа! — Като че ли говореше всъщност на себе си и по много причини другите в залата, включително Урусандер, предпочетоха да си замълчат.

Лордът се изправи и въздъхна дълбоко.

— Утре, лорд Урусандер — каза с войнствен тон Кадаспала. — По същото това време. А ти, слуга — повече свещи! Проклета да е тази тъмнина, проклета да е!

Лорд Урусандер мълчаливо излезе от стаята — избра страничния коридор към стълбището, водещо към частните му покои. Хун пък погледна Оссерк, кимна му и го поведе към главното стълбище.

Това крило на цитаделата все още не бе обзаведено, тъй че минаха през празни стаи и отекващи коридори, преди да стигнат до главния трем. Това, което някога бе изглеждало пищно, сега се стори на Хун опърпано и похабено: стените, гоблените и оръжейните стойки бяха зацапани от пушек и разнебитени от вековно износване.

Малко беше останало от древната крепост, която някога беше господствала на този хълм, в самото ядро на Нерет Сорт. По-голямата част от развалините ѝ бяха съборени и използвани отново в строежа на Новата цитадела преди сто години, а от кръвните линии, които бяха владели някога това поселение и околните му територии, последната капка отдавна бе изчезнала в пръстта. Преобладаваше вярването, че родът на Урусандер е бил клетвено обвързан с това изчезнало благородно съсловие, но пък самият Хун Раал бе изиграл централна роля в разгласяването на тази легенда. Толкова много от историята представляваше празни дупки, които трябваше да се запълнят с това, което е целесъобразно за настоящето, и по-важно — за бъдещето, когато избуяването на грижливо посети измислици и полуистини щеше, ако зависеше от Хун Раал, да се възнагради щедро.