Читаем Ковачница на мрак полностью

— Скоро ще видя жена си. Нищо не е като чакането, когато чакането е към края си. Хайде, върви си по пътя, лейтенант. Трябва да разтопя няколко вериги за продавача на пирони, а този огън още не се е разгорещил достатъчно.

— Хубаво е, че ви виждам отново, командире.

Вата Урусандер я изгледа за миг, преди да ѝ махне да седне. Бяха в стаята, която Хун Раал наричаше Хранилището. Всички стени бяха покрити с рафтове чак до тавана. Свитъци, подвързани книги, ръкописи и глинени таблички огъваха всеки рафт. Голяма работна маса заемаше повечето от стаята. До нея бяха избутани два стола, а по-ниските, тапицирани столове, на които двамата седяха сега, стояха като стражи от двете страни на ниската врата.

Разположението беше неудобно с това, че Серап не можеше да вижда лицето на Урусандер, освен ако не се извиеше на стола си. Както можеше да се очаква, командирът изглеждаше безразличен към тази подробност. Някаква разсеяност се излъчваше от него — Серап я забелязваше при всяко посещение през последните две години. Приличаше на човек, който бавно губи разсъдъка си. Заболя я от тази мисъл.

— Как са Севег и Рисп? — попита Урусандер.

Въпросът я сепна и тя сви рамене.

— Добре са, сър. Заети.

— Заети с какво?

— Сър, нося новина от Карканас.

Той извърна очи, сякаш за да огледа архивите по рафтовете на отсрещната стена.

— Хун Раал те е пратил.

— Да.

— И несъмнено Рисп и Севег сега препускат да отнесат вестта на гарнизоните.

— Сър, легионът отново е необходим. Вие сте необходим.

— Никакво нашествие няма да има от Морето на Витр. Самата идея е нелепа. — Погледна я в очите и погледът му беше рязък и твърд. — Хун Раал иска да хвърли кралството в паника. Сее страх с единствената цел да възкреси легиона — не за да посрещне тази въображаема заплаха, а за да подчини благородниците, Драконъс и в крайна сметка Майка Тъма. Все още носи раната от разпускането ни.

— Няма да лъжа, сър, носи я тази рана. Всички я носим.

— Старите войници не могат да се вместят в един мирен свят — каза Урусандер. — Чувстват се като призраци и жадуват за устрема на живота, но единственият живот, който познават, е този на насилието. Войната за тях е опиат, без който не могат. А за мнозина други да видят стар войник означава да им се напомня за жертви, които те никога не са правили, и да се чувстват задължени, против което негодуват, тъй че предпочитат да не виждат стария войник. Предпочитат да забравят. На още по-други, Серап, един стар войник им напомня за собствените им загуби и скръбта отново ги жили. Правилно е, че се отдръпваме, но и нещо повече, правилно е, че избираме мълчанието и самотата. Поглъщали сме ужас и сега сме като призраци, защото стоим на страната на смъртта и не можем да я оставим.

Серап се взря мълчаливо в командира си. Думите му, изречени тежки като присъди, смразяваха душата ѝ — нежелан дар, изпълнен с нежелани истини.

— Сър, от Морето на Витр е излязла азатанаи. Жена. Намерена е от Страж и придружена през Блещукаща съдба. Този Страж я е нарекъл Т’рисс. След това монаси от манастира Йедан се натъкват на тях и поемат закрилата на азатанаи. Отвеждат я в своята Крепост, което се оказва голяма грешка, защото тя възкресява отдавна мъртвия речен бог, почитан от Ян и Йедан. След това тръгва със свита уплашени монаси към Карканас. При влизането си в града вдига реката в потоп чак до самата врата на Залата на Нощта на Майка Тъма.

— Момент — прекъсна я Урусандер. — Описваш нападение над Майка Тъма.

— Да, сър. Има и жертви.

— Кой?

— Върховната жрица Синтара…

— Мъртва ли е?

— Не. В Залата на Нощта Т’рисс напада Върховната жрица и я… опозорява в очите на Майка Тъма. Върховната жрица е принудена да избяга и сега търси убежище при легиона…

— Почакай! — Урусандер се надигна. — Това, което казваш, е нелепо. Майка Тъма не е жестока. Не би прогонила собствената си Върховна жрица! Това, което описваш, е лудост!

— Може би се изразих погрешно — каза Серап. — Не можем да знаем със сигурност какво се е случило в Залата на Нощта в мига на сблъсък между азатанаи и Майка Тъма. Дори лорд Аномандър не знае. Но Синтара потърси Хун Раал… Сър, Върховната жрица е променена… очевидно променена. Възможно е това, което тя вече притежава — и за което твърдят слугите на Майка Тъма, — да е проклятие. Но може би е тъкмо обратното. Може би всъщност е дар. Сър, тя идва тук, при вас…

— И вие си въобразявате че ще ѝ дам убежище — от Майка Тъма? Да не сте си изгубили ума?

— Сър, тя идва при вас не като командира на легиона, а като при учен, човек, дълбал в историите. Идва да помоли за знанието ви. Какво е това, което таи сега в себе си? Проклятие ли е, както твърдят съперниците ѝ, или дар?

— Къде е сега жената азатанаи?

— Прогонена е от Майка Тъма.

— Драконъс върнал ли се е?

Серап примига.

— Не, още не се е върнал, дори в Крепостта на Драконите, където чака армията, която е вдигнал.

Перейти на страницу:

Все книги серии Трилогия за Карканас

Ковачница на мрак
Ковачница на мрак

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн — отечество на Тайст Андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата ѝ в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция. Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската ѝ цел, нито да проумее потенциала ѝ. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата — Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк — и им предстои да пресътворят света. Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила… и за изковаването на един меч.

Стивен Эриксон , Стивън Ериксън

Фэнтези

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIII
Неудержимый. Книга XXIII

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези
Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика