Къпиново вино

Август беше необичайно дъждовен за Ланскене. Валеше през ден, като през останалото време бе облачно и духаше вятър, от който листата на растенията окапваха. Джо клатеше глава и казваше, че го е очаквал. Той беше единственият, който говореше така. Дъждът беше безмилостен, разяждаше горния слой на почвата и измиваше корените на дърветата. Джей ходеше до овощната градина в дъжда и с парчета от черга завиваше дърветата в основата им, за да ги предпази от влага и гниене. Това беше друг стар номер от Поуг Хил Лейн, който вършеше добра работа. Но без достатъчно слънчева светлина плодовете падаха безформени и неузрели от клоните. Джо свиваше рамене. Казваше, че ще има и други години. Джей не беше убеден в това. След завръщането на стареца той бе станал изключително чувствителен към промените в настроението му, като забелязваше всяка промяна в изражението на лицето му, обмисляше всяка дума. Правеше му впечатление, че Джо говори по-малко отпреди, че понякога силуетът му е неясен, че радиото, настроено неизменно на станцията за стари шлагери още от май насам, понякога в продължение на минута-две издаваше неясно бръмчене, докато намери сигнала. Сякаш самият Джо също бе сигнал, който постепенно заглъхваше. Струваше му се обаче, че по някакъв начин той е виновен за това, че Ланскене някак надделява и затъмнява Джо. Дъждът и ниските температури пропъждаха аромата, тъй характерен за присъствието на стареца, уханието на захар, плодове, пяна и дим. През последните няколко седмици то едва се долавяше и имаше непоносими мигове, когато Джей се чувстваше напълно самотен, посърнал като човек, седнал до приятел на смъртно легло и заслушан в дишането му.

След случката с осите Мари вече не го избягваше. Те се поздравяваха през оградата или плета и макар тя да не беше особено жизнерадостна в приветствията си, Джей оставаше с впечатлението, че Мари започва да го харесва. Понякога двамата разговаряха. За нея септември беше натоварен месец, когато гроздето бе напълно оформено и започваше да жълтее, но дъждът, който почти не беше спирал през последния месец, създаваше нови проблеми. Нарсис приписваше злополучното лято на глобалното затопляне. Другите мърмореха неопределено за „Ел Ниньо“, химическия комбинат в Тулуза, японското земетресение. Мирей Фезанд цупеше устни и говореше за Страшния съд. Жозефин си припомняше ужасното лято на 1975 година, когато Тан беше пресъхнала и селото бе нападнато от освирепели лисици, дошли от тресавищата. Не валеше всеки ден, но въпреки това слънцето стоеше като ръждива монета в небето и почти не грееше.

— Ако продължава така, тази есен няма да има плодове — мрачно отбеляза Нарсис.

Прасковите, кайсиите и другите меки плодове вече бяха съсипани. Дъждът бе проял нежната им тъкан и те падаха изгнили на земята, преди да са напълно узрели. Доматите така и не узряха. Ябълките и крушите не бяха в по-добро състояние. Лъскавата им кора ги предпазваше до известна степен, но не достатъчно. Най-много пострадаха лозите.

— По това време на гроздето му трябва слънце — казваше Джо. Особено за късните благородни сортове, които трябваше да изсъхнат като стафиди. Тези сортове разчитат на изключителните природни условия на Ланскене: горещите дълги лета, влажните мъгли, които се вдигат от слънцето над реката. Тази година обаче в благородното гниене нямаше нищо благородно. То беше чисто и просто гниене. Мари правеше каквото може. Поръча найлонови покривала от града, които закрепи над лозите с помощта на метални халки. Това ги спаси от най-проливния дъжд, но не можа да защити оголените корени. Найлоните спираха всеки слънчев лъч и плодовете вътре се потяха. Земята отдавна се беше превърнала в кална каша. Подобно на Джей, Мари постла между редовете черги и картон, за да предпази земята от по-нататъшно разлагане. Но това беше напразно.

Градината на Джей бе в малко по-добро състояние. Тя беше по-далеч от тресавището, издигаше се над нивото на водата и имаше естествени отводнителни канали, по които излишната вода се стичаше към реката. Тан бе придошла повече отвсякога, беше заляла лозето на Мари и пълзеше заплашително към градината на Джей. Брегът бе ерозирал до такава степен, че цели парчета земя вече се бяха свлекли в реката. На Роза беше заръчано да не доближава опасния бряг.

Ечемикът беше в ужасно състояние. Всички ниви в Ланскене бяха предадени на дъжда. В една от нивите на Бриансон се беше появило очертание във формата на кръг и най-наивните клиенти на Жозефин започнаха да говорят за извънземни. Ру намекна, че пакостливият малък син на Клермон и приятелката му знаят повече, отколкото казват. Дори пчелите тази година се трудеха по-малко, както твърдеше Бриансон, а и нямаше много цветя, затова медът не беше хубав. Тази зима всички в Ланскене трябваше да затягат коланите.