Край Бизоновото езеро

— И аз не вярвам, че дон Фабиан ще се съгласи да го загуби — откликна Пена.

— Well, давам две хиляди!

— Той не се продава! — отсякоха двамата.

— Три хиляди!

— Нито за пет хиляди! — врече се Фабиан.

— Не и за десет хиляди — пригласи и хасиендерото.

— Goddam, давам ви колкото поискате!

— Конят е подарък за сеньорита Росарита. Тя ще го язди! — заяви Фабиан.

— Well, с една мис аз не мога да се пазаря! Но след като не мога да се сдобия с Бегача, то няма да рисувам и нея. Мастър Уилсън!

— Сър Уилям!

— Пригответе се. Връщаме се в Лондон!

— Вие, но не и аз! Такова нещо не е вписано в договора. Ще ви отведа до Галвестън в Тексас, пък после може да правите каквото си искате! Само кажете дали сте привършили баталната картина!

— Не ме е грижа и за нея!

Той влезе разстроен в палатката си.

След известно време двамата мъже си взеха сбогом — англичанинът леденостудено, а Уилсън с най-топли чувства към храбрите и прочути мъже, с които бе живял заедно няколко дена.

На другото утро команчите също възседнаха конете, за да се върнат в своите вигвами.

Соколово око беше изпълнил задачата си — носеше на Умната лисица скалповете на Черната птица и двамата прерийни разбойници, а на Мо-ла — „голямата медицина“, нарисувана от англичанина. Беше сигурен, че ще стане вожд и ще може да отведе Цветето на саваната като своя скуав във вигвама си.

— Великия дух каза на Соколово око, че трябва да се върне в родните пасища. Той ще разкаже на своите братя за вождовете на горите и за Големия скаут, който укроти Бегача на прерията, за Диас — Убиеца на апачи, за добрия хасиендеро и неговата красива дъщеря. Нека Добрия дух им даде дълги дни и силна ръка, която никога да не се уморява срещу техните врагове. Хоуг!

Накичен от горе до долу със скалпове, той препусна, следван от хората си.

Другите също не останаха дълго край Бизоновото езеро. Всички те поеха обратно към хасиендата Дел Венадо, където можеха да отдъхнат от неволи и лишения…