Край Бизоновото езеро

— Най-вероятно там, накъдето Диас е обърнал лице, защото който чака някого, не се обръща с гръб към посоката, от която онзи трябва да дойде — отвърна проницателният канадец.

— Значи тримата се намират зад онази стена от върби и трепетлики, която ние там… ах, татко, Пепе, сега разпознах мястото! Зад онази зелена завеса се намира Златната долина — това е толкова сигурно, както че ние стоим на индианския гроб!

— Те са я открили и сега я проучват.

— И оплячкосват.

— Не, сине мой. Те нямат нищо, в което да сложат златото… само завивките си, а те са още на конете им. А не знаем дали се намират зад растителната стена и ако е така, наистина ли бонансата лежи там.

— Защо? Аз съм убеден, че Златната долина е точно тук.

— Кажи самият ти, сине мой, дали тогава Диас би седял тук долу и би чистил така спокойно карабината си.

— Ти не го познаваш, татко. За него нищо друго няма стойност освен скалпа на някой индианец. Диваците убили някога жената и детето му и оттогава единствената му цел е ловът на червенокожи. Но неговото равнодушие може да си има и друга причина.

— Това действително е възможно и ако…, ах, наведете, наведете главите! Те идват!

Боа роз прошепна думите, когато дон Естебан се зададе с двамата бандити от Златната долина.

— Антонио де Медиана — прошушна Пепе. — Санта Лаурета, срещаме го тъкмо навреме, а и на подходящо място. Тук няма на кого да се оплаче от Пепе, мигелета от Еланчове.

— Бараха и Ороче! — прибави Фабиан.

— Двамата мошеници, които при моста бяха насочили пушките си към теб — допълни Боа роз.

Те чуха всяка дума от спора между Аречиса и Диас.

— Виждаш ли, татко — заговори тихо Фабиан, — че златото не струва нищо за него?

— Той тъкмо каза: „Откакто знам, че бонансата не ни принадлежи.“ Какво ли може да има предвид с това?

— Дали подозира, че Марко Ареляно я е открил, а, дон Фабиан? — пошепна Сънливеца.

— Възможно е! Така или иначе ще разберем това.

— Те мислят, че Кучильо се връща в лагера, за да доведе индианците. Убиецът драсна към планините единствено за да се върне при подходяща възможност при бонансата. Чуйте! Ще доведат конете, за да увият златото в завивките.

Залегнали плътно на земята, те следяха развоя на нещата.

— Какво ще правим, Фабиан? — попита Големия орел.

— Графът не бива да ни се изплъзне, татко!

— Това си е от ясно по-ясно — съгласи се Пепе. — Света Дево, благодаря ти, дето ми го даваш в ръцете! Днес ще му покажа какво означава да пратиш Пепе Сънливеца към Пресидио Сеута на лов за риба тон!

— Пепе, вие ще правите с него само онова, което ние сметнем за редно и справедливо — предупреди Фабиан.

— Редно и справедливо в случая е куршум, остър нож или парче ласо, метнато около врата му, за да му поскъси малко дъха.

— Той ме е отвлякъл и е убиецът на моята майка, но въпреки това аз виждам в негово лице единствено брата на баща ми. Ще го съдим, ала не набързо и необмислено!

Пепе не отговори. Само едно тихо мърморене подсказа, че не е съгласен с Фабиан.

Боа роз нямаше собствено мнение по въпроса, но любовта му към Фабиан бе твърде голяма, за да не се съгласи с него.

— И на този Диас — попита той — не бива нищо да му се случи?

— Косъм не трябва да пада от главата му. Аз не познавам друг мъж, толкова достоен да стане ваш приятел. Диас няма нищо общо с хората, които преследваме, и се е присъединил към експедицията само защото тя му дава възможност да преследва индианците. Моля ви да го щадите, както ако е мой приятел.

— А онези двамата, които нарече Бараха и Ороче?

— Нашите куршуми са прекалено порядъчни за тях и ако ги пуснем да си вървят, не мисля, че биха могли някога да ни причинят и най-малката вреда.

— Но те поискаха да ви застрелят, дон Фабиан!

— Това не им се удаде. Човешката кръв не трябва да се пролива ей така.

— Съгласен съм с теб, сине мой, макар да мисля другояче. Но тези двама мъже сега знаят бонансата и пуснем ли ги да офейкат, златото ти може да бъде оплячкосано.

Фабиан се усмихна.

— Откакто те имам отново, татко, и зная истинското си име, занаятът на гамбусино ми стана напълно безразличен. Още не съм решил какво да правя със златото, а от мъже като Бараха и Ороче няма защо да се опасяваме.

— Плейсърът си е твой, прави с него каквото си искаш!

Погледите им бяха по-скоро омагьосани от гледката на купчините самородно злато. И тримата знаеха че богатството не е най-висшето благо в живота, и все пак не можеха да отвърнат очи от блясъка, който струеше към тях.

— Санта Лаурета; какви камари злато! — измърмори угнетено Пепе. — Мисля, че със съдържанието на едно-единствено покривало човек би могъл да заплати в брой цялото имение Еланчове. И като помисля, че зад зелената стена има още повече, още много повече, направо, свят ми се завива. Но нима наистина ще позволите на тези типове да отмъкнат златото, сеньор Фабиан?

— Не. Нека се опиянят от своя звезден миг, та после толкова по-трезви да се върнат на земята!

— Тогава е крайно време да действаме, сине мой — предупреди Боа роз. — Виж, те вече товарят вързопите на конете! Да им викна ли?

— Да.

— Насочете пушките си, за да придобие подобаващ акцент онова, което ще им кажа!