Край Тихия океан

— Било е лъжа. Че какво ли ще прави китаецът в Чила? Вчера излезе толкова леко от пристанището, че сигурно нямаше никакъв товар, а в Чила не могат да се намерят каквито и да било стоки за товарене. Тези негодници ми се виждат подозрителни и ще ми достави голямо удоволствие да наблюдавам действията на кораба им.

— А как, с помощта на яхтата ли?

— Разбира се. Тръгвайки оттук, ние ще минем през Канди за Корнегале и така ще стигнем до бреговете на Алигаторската река, наричана от сингалците Кимбу-Ойя. На връщане ще поемем с лодка по реката и този път ще ни отведе до Чила. Там ще ни чака яхтата, а докато дойдем, ти ще имаш време да се оглеждаш и да разбереш какви ги върши китаецът.

— Сър, кога ще пристигнем в Чила?

— Не знам точно.

— Е добре. Имате ли някаква друга заповед?

— Не, можеш да тръгваш!

На следващото утро продължихме пътуването си за Канди, някогашната столица на острова и настояща резиденция на местните крале. Разстоянието между Коломбо и Канди може да се измине за осемнайсет часа. Пътят, който ни бе водил все на север от Поен дьо Гал, малко зад Коломбо изведнъж свърна на изток. Скоро горичките от кокосови палми изчезнаха и млади оризища със своята нежна свежа лъскава зеленина предлагаха на очите много приятна гледка. После се заредиха насаждения от палми врека и дървета сурива, между чиито гъсти и големи листа някак многообещаващо надничаха жълтите им цветове. Особено приятно впечатление ни правеше големият контраст между могъщите черни гнайсови скали, от които се образуваха тукашните планини, и нежните разноцветни, плъпнали нагоре по тях пълзящи растения. Отделни групи от хлебни дървета се редуваха с кафеени, захарни и индигови плантации. После се появи джунглата — една непроходима хаотична плетеница от пищни увивни и пълзящи растителни видове, дървета и храсти, в чиято свежа зеленина бяха втъкани ярки цветове. Най-сетне видяхме, че пътят започна да се оживява.

Срещахме много волски каруци. Опитомени слонове носеха на гърба си хора или пък работеха нещо край пътя, който се виеше по склоновете на планината Кадагавана все по-нагоре, за да предложи на пътниците нови и нови природни красоти. После на върха на планината пред очите ни се откри такава гледка, каквато едва ли може да се срещне и в европейските Алпи. Могъщи скали, остри върхове, опасани с венци от цъфтящи дървета, сякаш феи бяха засадили своите горички по околните височини, за да живеят в тях, скатове, напомнящи изкуствени паркове с буйни потоци, водопади и кротко бликащи извори… а на преден план — хълмистата равнина. Всичко това, окъпано в мека златиста светлина, представляваше такава широка панорама, каквато човешкият творчески дух никога не би могъл да създаде в подобни цветове и ничие перо не е в състояние да я опише такава, каквато е.

Околностите на Канди приличат на огромна градина. Вниманието на чужденците се привлича най-силно от дърветата талипут. Миртата и лавровото дърво са много красиви и се срещат често. Разкошни златожълти слънчогледи и пищни балсамини247 предлагат такава хармония на багрите, каквато не може да постигне върху платното си и най-сръчният художник. И сред тези чудеса на растителния свят живеят какви ли не най-необикновени животни. Със силни крясъци от клон на клон се мятат маймуни. Папагали и други птици с нежни форми и великолепни цветове прелитат на многочислени ята или пък са накацали сред гъстия листак, сякаш самите те са ярки и пъстри цветове. Нийде другаде по света няма толкова красиво обагрени пеперуди, както на Цейлон. На едно място може да се види как дървесната жаба се промъква в отворените чашки на огромните цветове, а на друго пък — как на някой ствол като късче метал блести раираният или петнист гущер. От време на време някоя гигантска змия показва лъскавата си кожа, напомняща шарките на мрамора, като ловко се измъква от сенчестото блато, за Да се попече на топлите слънчеви лъчи. На едно място виждаш как слон се носи в тежък тръс, игриво размахвайки дългия си силен хобот, а на друго — как леопард с бързи скокове прелита в тъмните сенки между дърветата. Зърнал е някаква плячка, която едва ли ще му се изплъзне.

Вечерта пристигнахме в Канди. Вече ни очакваше многобройна група посрещачи: губернаторът, губернаторският агент, най-важните личности в управлението, както и целият офицерски корпус от полковника, та чак до младшия лейтенант. Хората ядоха и пиха, шегуваха се и се смяха, танцуваха под звуците на специална музика, така че вечерните часове се изнизаха незабелязано.