Край Тихия океан

По отношение на растителния свят никое друго селище по света не може да се мери с Поен дьо Гал. Най-характерното дърво за онези области е папаовото дърво (Carica papaya), което има стройно, високо, много равномерно изтъняващо нагоре стебло, напомнящо на парашут, където се крият светлите му, подобни на пъпеши плодове. Беше още ранно утро. Човек трябва да е бил в онези географски ширини, за да опознае вълшебната красота на първите дневни часове в тропическата зона. Такъв чист и благоуханен въздух гали лицето ти! Невероятната синева на небето се отразява в кристалните води. Нежният полъх на ветреца носи срещу нас опияняващия аромат на милиони цветя и цветчета. Какво непознато дотогава чувство на възхищение приповдига сърцето, с какво невярващо удивление оглеждаш непознатите и странни неща, на които се натъкваш на всяка крачка! Има нещо толкова величествено във впечатлението, което тропическият свят прави на чувствителната душа, че само след престой от някой и друг месец човек получава усещането, сякаш е бил там вече дълги години. Тук всичко изглежда ново, необикновено и поразително. Сред тези села и поля, в непроходимите гори се заличават почти всички спомени за нашите европейски форми, представи и явления, понеже обликът на всеки пейзаж се определя преди всичко от растителния свят. Със своето масирано присъствие, с невижданите си форми и яркост на багрите той и само той влияе най-осезаемо на нашето въображение. Колкото едно впечатление е по-ново и по-силно въздействащо, толкова по-бързо и по-енергично спомага за избледняването на предишните представи и спомени. Защото тяхната сила им придава само мнима дълготрайност. Под вълшебното небе на юга светлините и омайващият въздух даряват с истинско великолепие дори най-сивото и безлично кътче. Слънцето разпръсква не само ослепителна светлина, а същевременно обагря всеки предмет и го обвива в съвсем лека омара, която, без да пречи на прозрачността на въздуха, прави багрите по-хармонични, омекотява въздействието на ярките лъчи и потапя цялата природа в такова спокойствие, което се промъква и в нашите души.

Никой друг не може да оцени по достойнство прелестите и природата на Цейлон така, както ловецът. Преследването на дивите слонове често го води на такива места, чиято несравнима красота едва ли може тъй лесно да се разкрие пред очите на някой друг човек, освен може би, да речем, на войниците, изпратени да се бият срещу разбунтували се туземци. Едно пътуване около острова на параход или на увеселителна яхта, по време на което се спира във всички по-големи и по-малки пристанища — ето това би дало възможност на почитателите на живописните и красиви пейзажи да видят много от великолепната природа на Цейлон. Всички, които го посещават, трябва да признаят, че той действително е прочутата и толкова възхвалявана вълшебна страна на Изтока.

Пътят от Поен дьо Гал за Коломбо се вие по крайбрежието. Между него и морето се простира само тясна ивица от кокосови палми, в чиято сянка се гушат нагъсто следващите едно подир друго села. В случая човек не бива да си представя ниските широки корони на нашенските овощни горички. Кокосовите палми, които обичат да се накланят към морето, се издигат на височина от двайсет и пет до трийсет метра, че понякога и повече, и едва на тази височина на стройните им стволове се намират техните разкошни перести корони. Това отнема на пейзажа монотонността, която би била неизбежна, ако кокосовите палми имаха съвсем еднаквите, равномерно и правилно издигащи се контури на палмите арека, които ги карат да изглеждат тъй прелестни, стройни и нежни.

Пътуването ни беше бързо и безпрепятствено. Още бяхме доста далеч от Коломбо, когато вече по-гъстите редици от по-добре построени жилища, както и виждащите се тук-там европейски къщи, ни показаха, че се приближаваме до столицата. По много приятен начин кокосовите горички се редуваха с правителствените градини, засадени с канела. Този храст, който носи такива големи печалби в търговията, достига на височина до метър и половина и твърде прилича на люляка — както по цвета, тъй и по формата на листата си. С всяка измината крачка пътят се оживяваше от все повече какви ли не живописни човешки фигури. Вече се намирахме в предградията на Коломбо, които обаче заради защитните укрепления са отделени от същинския град чрез твърде обширно открито и незастроено място.

Най-сетне минахме покрай прочутото, считано от всички сингалци за свещено, дърво „баниане“, чиито главни корени са забити в земята от едната страна на пътя, докато, спускайки се от великолепно разклонената му великанска корона, един от неговите въздушни корени се беше забил в плодородната почва от другата страна на широкия коларски път, където беше образувал втори як и дебел ствол. Това дърво е едно наистина разкошно творение на тропическия растителен свят, една действително царствена издънка на майчинската утроба на този благословен остров.